Алена кралица - Виктория Айвярд

 КНИГА ПЪРВА ОТ ПОРЕДИЦАТА „АЛЕНА КРАЛИЦА“

Рейтинг:

  От доста време се колебаех дали да прочета тази книга и в крайна сметка реших да ѝ дам шанс. Всъщност единствената причина, поради която се колебаех беше сегашното време. Не бях чела преди нито една книга във време, различно от миналото и не можех да възприема никое друго и точно това ме възпираше. Само че това беше доста тесногръдо от моя страна и все пак за всичко си има първи път. Започнах да я чета и веднага бях привлечена от историята, нямаше как да не ми хареса. Тя е точно това, което харесвам в един фентъзи роман и да продължа да я отхвърлям щеше да си е пълна лудост!
  Корицата е изчистена и семпла, но пък на мен точно такава ми харесва. Обожавам белите корици, толкова са... красиви. Сред целия поток от всички цветове на рафтовете ми, белите направо се отличават от далеч.
  Алена кралица е една страхотна книга и единственото, което съжалявам е, че не съм я прочела по-рано и предубежденията ми изцяло си отидоха. Доста ми напомни за Изборът, не знам защо. Сюжетите на двете поредици са много различно помежду си, но и имат много общи неща. Кастовото деление на Ерилея е толкова подобно на това тук, само че не са много касти, а две ясни разделения - Сребърни и Червени. Лично аз имам интерес към сребристата на цвят кръв и това ми се стори наистина заинтригуващо. Някак... толкова по-различно е от червеното, така по-впечатляващо. Само че тук сребърната кръв е символ на надмощие и сила. Те се смятат за нещо повече, аристокрацията, „чистата раса“. Червенокръвните, от друга страна, са низшите, обикновените, на тях се пада тежкия физически труд и всичко, което не се смята за достойно да върши един сребърен. Винаги е имало разлика между властващите и народа, но тук направо е нечовешко. Сребърните се смятат за истински богове само заради силите, които имат и това, което ги прави специални.
  Мер е точно като Америка - упорита, твърдо зад своите убеждения към своите господари и е напълно непреклонна. Тя е нещо удивително, което не са виждали нито едните, нито другите.

„Сребърна и Червена и по-силна и от едните, и от другите.“

   Но точно като нея осъзнава в какво заблуждение е и прозира истинската реалност. Още от самото начало разбрах, че Кал е различен от останалите, че е по-добър и естествено, поредния мъжки персонаж, в който да се влюбя. Наистина му се възхищавам и той ми направи по-доброто впечатление от двамата принцове. Мейвън беше типичния пример за останалия в сянка по-малък брат, който е бил пренебрегван и омаловажаван. Всъщност не останах изненадана от действията му. Както каза и Джулиян, той е истински син на майка си. В Изборът кралят беше злодея, а тук е кралицата. Защо ли не се учудвам, че от една жена излиза по-добър злодей? Жените са хитри и коварни, те използват мозъците си, а мъжете - груба сила, което е ефективно, но само донякъде, а умът печели на всички останали фронтове.
  Краят доста ме изуми, но аз съм свикнала с много повече от това и би ми трябвало доста, за да се разтърся силно. Аз съм крайно особена и имам доста... необичайни предпочитания, меко казано. Алена кралица наистина много ми хареса и не съжалявам, че я прочетох. Това е една наистина уникална книга, която успя да ме заплени от самото начало и ме накара да се влюбя в нея.