събота, 16 април 2016 г.

PS... You're mine - Alexa Riley

Рейтинг:

  Онзи ден прочетох тази книга и за малко да забравя да ѝ направя ревю. Видях я случайно и реших да я прочета. Стори ми се интересна. Една учителка и класът ѝ участват в проект, чрез който да си пишат с морски пехотинци в чужбина. Само че класът е с един по-малко заради преместила се ученичка и така Кейти решава да заеме мястото ѝ, за да не остане този войник без писмо. Идеята потенциално е много добра и веднага ме заинтригува. Само че е развита доста кратко и сбито в едва 60 страници. Би била един чудесен любовен роман от около 250-300 страници ако бе обстойна и развита, но...
  Книгата е страшно забавна, защото Кейти е млада учителка, която никога не е била с мъж и най-голямата ѝ страст е сладкарството. Тя е червенокоса, немного висока и малко закръглена, но според мен е по-добре закръглена от колкото болезнено слаба и винаги съм предпочитала този вариант. Кейти има една приятелка, която е страшна лудетина и е много забавна, казва се Тами. Фамилията на Кейти е същинска игра на думи - Ловли.
  Марк Гънър е старши сержант и няма търпение да напусне Морската пехота. Той наближава четиридесет, с къса тъмна коса и е много висок - 1,95м и е мускулест. Той е, както Юли би казала, „гардероб“ като братята от Братството на черния кинжал. Но пък аз си падам точно по такива. Той няма никакви близки, които да му пишат и много се изненадва когато получава писмото от Кейти. Впечатляващо е как без дори да са се виждали, а само чрез някакви си писма, между тях прехвърчат искри. Бих казала, че и аз като Марк обожавам сладки, особено ако са с шоколад, превъзходно!
  Двамата започват да си пишат доста активно в продължение на година, като този етап е доста спестен и съкратен, което е жалко, защото наистина ми харесваше и толкова исках да прочета още за тях двамата. Появяването му в Южна Каролина е ами... ефектно, накратко. Понеже му е забранено да издава мястото, на което се намира поради естеството на професията му, както и да съобщи на близките си кога ще се прибере, същото от мерки за сигурност. Затова се появява на вратата ѝ съвсем неочаквано когато тя е решила да излезе с приятелката си същата тази вечер. Няма нужда да споменавам, че веднага след това става още по-пикантно или че излизането им се отмени.
  PS... You're mine е забавна и приятна книга, която се прочита за по-малко от час и ако някой има желание да я прочете, не мисля, че ще съжалява. На мен много ми хареса и смятам, че си струваше да я прочета, само съжалявам, че свърши така бързо и че бе така кратка.

2 коментара:

  1. Не, не, супер ревю! Обичам, когато някой почне да ме цитира. Книгата изглежда интересна, все някога ще стигна и до нея. :D

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Едва 60 страници е, нищо работа. Ама просто цитатът ти беше тъкмо на място. :D

      Изтриване