Град на небесен огън - Касандра Клеър

 КНИГА ШЕСТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „РЕЛИКВИТЕ НА СМЪРТНИТЕ“

Рейтинг:

   Възхитителния завършек на една спираща дъха поредица!
  Не мога да повярвам, че е имало момент, когато не съм искала да прочета тази поредица. Това навярно е една от най-големите ми грешки, защото съм изпускала наистина, наистина много. Започнах с трилогията предистория на Реликвите на смъртните - Адски устройства в началото на септември миналата година и сега, в началото на април, вече я завърших. Хубаво е, че има и spin-off поредица и няма да се наложи да се откъсвам окончателно от света на ловците на сенки, защото не знам как бих свикнала с това. Беше толкова хубаво да знам, че има още книги, а сега все едно усещам липсата им. Успях напълно да бъда погълната от света на Касандра Клеър и съм изключително доволна, че се докоснах до него.
  Корицата говори сама по себе си. Тя просто... няма какво да се коментира по нея, защото е точно толкова невероятна, колкото и предходните. Нещо повече, тя е по-огнена и по-възхитителна сякаш иска да подскаже, че съдържанието ѝ е по-необикновено и силно от останалите. Тя просто се откроява.
  От началото книгата започва с действие и почти до самия край е точно така. Да прекъсна, за да дочета на следващия ден навярно бе едно от най-трудните неща, пред които съм се изправяла, защото където и да спрях знаех, че нямаше да ми е достатъчно и трябваше да прочета още, и още... Себастиян е истинско превъплъщение на злото и Валантайн направо бледнее пред него. Може би заради демонското в него, но това което прави минава всякакви предели. Той жадува единствено за унищожение и разруха. Дори да искаш... трудно е да изпиташ съжаление към човек, който отнема душите на други живи същества.
  В първата част на книгата Себастиян владее положението като нанася удар след удар, а нефилимите не са способни да го спрат. Нападенията му са направо безмилостни и най-много ми стана мъчно за Джордан, харесваше ми и още когато се появи ми допадна като герой. А от друга страна беше много трудно да гледаш как Джейс и Клеъри трябва да странят един от друг заради небесния огън. Представях си, че могат да го използват по други начини и действителното му използване ме изненада, беше неочаквано.
  Във втората част Джейс, Клеъри, Изабел, Алек и Саймън поемат към едно крайно несигурно и опасно приключение. Мисията им привидно изглеждаше направо невъзможна, а краят ѝ - изключително неблагоприятен. Бурната развръзка, която последва успа наистина да ме разтърси. Авторката определено обича да втъкава едновременно и щастие, и тъга. Тези две емоции при нея вървят ръка за ръка. От една страна се радвах за Клеъри и Джейс, защото те заслужават да бъдат щастливи след всичко, което преживяха, но от друга това със Саймън и Изабел... А като се сетя, че в началото не харесвах Саймън. Всички се променят, аз също. В един момент просто започваш да гледаш по друг начин на нещата и променяш светогледа си. С книгите на Касандра Клеър аз определено го направих. Бях чела и в друга поредица за хомосексуална двойка, но само Касандра Клеър успя, било и малко, да промени моето крайно отрицателно мнение и ми повлия по начин, по който ме накара да приема Алек и Магнус като двойка. Навярно това ще е първия и последния ми компромис, но ще знам, че е било за тази поредица, която обожавам.
  Трудно ми е да приема, че това е краят. Наистина Реликвите ще ми липсват. Ще ми липсва чувството да си планирам как в близкото бъдеще ще чета следващата книга, да си мисля за Джейс и Клеъри... Толкова много фамилии, които са се запечатали в ума ми още от Адски устройства - Херондейл, Карстерс, Лайтууд, Феърчайлд... Едновременно обичам, но и не обичам отровения финал. Първото е, защото всеки си има своя представа за това, което ще се случи и различни очаквания; второто, защото оставам в неведение с моите предположения и никога няма да узная кое е вярното. А може би няма нито едно вярно, защото всеки би написал края както той го вижда. Хубаво е, че има Тъмни съзаклятия, успокояващо е да знам, че ще имам възможността да прочета още за ловците на сенки, но Реликвите на смъртните... тази поредица е незаменима! Бях запленена от нея от самото начало и продължавам да я обичам точно както и тогава, дори и повече. Малко са книгите, които наистина са успели да ме докоснат и да оставят трайна следа в мен, а специално Град на небесен огън е една от тях
  Много благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.