Оковите на миналото - Щефани Рос

 КНИГА ПЪРВА ОТ ПОРЕДИЦАТА „ДЬО ГРАС“

Рейтинг:

  Не мога да повярвам, че дори не бях поглеждала преди за какво става дума в тази книга! Добре, че беше корицата на предстоящата трета книга, която да повдигне интереса ми, та да й обърна внимание. Определено има какво да предложи и е много, много интересна. Направо съжалявам, че оригиналите са на немски и няма да мога да прочета допълнителните новели към поредицата, защото си нямам и понятие от този език.
  Ако продължава всяка книга да е с тенденцията на корицата да има привлекателен секси мъж определено няма да откажа. Германската корица притежава свое собствено очарование както и всичките от поредицата, но не отричам, че издателство Егомонт този път силно ме изненадаха с техните варианти. Добри са и имат пълно съответствие със сюжета на книгата.
  Първоначално нямах представа колко точно са братята дьо Грас и от резюмето на Смъртоносна пустош останах с впечатлението, че са трима, но в Goodreads като видях броя на книгите и като отворих последната успях да установя, че няма начин да са само трима щом и в петата героят носи фамилията дьо Грас. Което всъщност е по-хубаво, защото означава повече книги за четене. Петима тъмнокоси и може би синеоки братя мисля, че направо е като в рая. Интересно е, че всеки си има професия коренно различна от тази на останалите си братя. Люк е войник от военноморската армия на САЩ, по-известно наричани като тюлените. Интересно название, нямах представа за него. Той притежава всички качества на главния мъжки персонаж - привлекателност, интелигентност, той е водач и има силно чувство за дълг. Може би това е като образец за перфектния герой, но точно такива ми харесват. Само че аз винаги ценя освен физическата красота и вътрешността, за мен умът винаги е важен.
  Беше ми трудно да си представя Ясмин като руса зеленоока американка сред мургавите афганистанци. Очевидно е, че тя просто не се вписва в цялата картинка. Уменията й, обаче, да се подвизава тайно и да се слива с тълпата се впечатляващи. Тя сама си е спечелила уважението на хората като е доказала способността си и им е помогнала, но най-важното е, че приема и техните нрави, а не се стреми да ги промени. Важно е умението за адаптивност и в природата съществува хармония именно, защото видовете успяват да съжителстват заедно, за разлика от хората. Останах изумена от отношението й талибаните, от които би трябвало да се страхува и страни, само че тя напълно доказва, че Хипократовата клетва е по-силна и е помогнала на един от известните лидери, Хамид, единият от братята Казим спасявайки сина му от болест, която е можела да го погуби.
  Тази книга ми даде едно различно виждане на нещата и ми показа, че е грешно да гледаш на всички различни като екстеримсти и да ги слагаш под общ знаменател, защото определено има разлики и то големи. Хамид е пример за достоен управляващ, който ще се стреми към благото на народа си, а не към собствени облаги и цели. Реално погледнато, в средните векове и християнството е било толкова крайно. Отнема време, за да се променят вижданията на огромна маса, процесът е бавен, но резултатите си струват.
  Всичката тази корупция и мръсни дела остави у мен възмущение, но и изумление как тези две неща не се крият в бедните и изостанали страни, където за хората това е единствения начин за прехраната им, а дълбоко във властта. Дори в една от най-известните тайни агенции също може да има такива... неща и това е крайно възмутително. Ясмин е принудена да стои като затворник в чужда страна и да се подвизава там като единствено нейно убежище от враговете, които се опитват да я открият. Появата на Люк в цялата сложна система и той става част от нещо много по-голямо, от колкото може да си представи. Последното, което и двамата очакват е да се влюбят...
  Много харесах Оковите на миналото, защото това е роман, който ме заинтригува и ме остави с абсолютно желание да прочета и останалите книги. Не е исторически трилър, каквито обикновено чета, но е достатъчно интригуващ и вълнуващ, за да ме плени веднага. Братята дьо Грас май ще ми влязат под кожата.