Вече ми бе домъчняло за любимите ми исторически любовни романи. Но просто имам склонността да прекалявам - като започна и не мога да се спра. А да си признаем, че едно след друго да четеш еднотипни неща малко омръзва. Като започна да чета едно и също нещо е най-добре да редувам с други книги; за предпочитане коренно различни от това, което чета в момента. Оказа се, че към списание Журнал има много интересни книжки - и то на достъпни цени! Изобщо не съм им обръщала внимание и сега ми идва да си поръчам всичките, пък и са толкова сладки. Те са част от колекцията Любов и страст.Корицата е толкова красива и сладка! Много очарователна в стар стил, който ги е направил се е справил чудесно! И за тази цена направо как да не ги поръчам всичките?
Обичам забавните романтични истории. Обикновено като си избирам любовни романи подбирам да са исторически и/или забавни. А в тази книга имаше голяма щипка хумор. Особено обичам сконфузващите моменти и хапливите реплики - тези неща май са типични и за мен самата.
Джоун не е красавица според тогавашните стандарти заради ръста и фигурата си. На нея не ѝ отива настоящата мода и се получава ужасен резултат. Не разбирам майка ѝ сляпа ли е да прави дъщеря си за посмешище? Може да е модерно и на другите момичета да им отива, но очевидно дъщеря ѝ не е за дантели, фльонги и масури. Изглежда смешно на нея и аз недоумявам как може тя да ѝ причинява това. А на всичкото отгоре, тя вече е и почти „стара мома“ според онези старовремешни представи, че на 24 вече не ставаш. Според мен майка ѝ и е навредила повече, от колкото ѝ е помогнала със загрижеността си.
Самата книга започна забавно със спомена от детството ѝ, а после когато трябваше да отиде да убеди брат си да присъства на един бал. А Джоун е много наперена и има толкова остър език. Определено малко хора могат да ѝ се опрат в това отношение. Но сякаш с Тристан си намери достоен опонент. Той е точно толкова упорит и с остър език като нея. А срещата им беше... запомняща се. Навярно за момиче през XIX век да попадне на прага на дома на брат си на полугол мъж не е нещо, което се случва често. Даже никак и реакцията ѝ е абсолютно обяснима. Последвалите събития обаче бяха достатъчно забавни и мисля, че причина да се зароди всичко между тях.
Тристан е идеала за жените, но също и точно това, което майките не биха искали за дъщерите си. Всяко момиче се чувства привлечено от крайно привлекателен и неподходящ мъж. Той е красив, спор няма, но има репутация на женкар и какво ли още не. Донякъде вярно, но не всичко. На него сякаш не му пука толкова за репутацията му и оставя хората да си говорят. Отраснал почти сам, без родители, а със семейството на чичо си, което таи хладни отношения към него, той е свикнал сам да си диктува правилата. Той помни Джоун като деца когато е гостувал на брат ѝ и появяването ѝ го заинтригува. Тя е като фурия, която не може да бъде овладяна.
Двамата толкова много си приличат и между тях прехвърча огън и жупел. Те двамата сякаш казват майната му на израза противоположностите се привличат. Може би си представях повече история като тези, които съм чела - пикантна история, едно добро съревнование като куче и котка и някое недоразумение, което да доведе до щастливия завършек. Е, не се оплаквам и от това развитие. Беше ми забавно и доста приятно. Смятам да прочета и следващите книги от поредицата, даже ще се постарая докато замина на почивка да прочета колкото е възможно повече.
Трудно е героите да бъдат себе си в общество, което не позволява дори най-малкия контакт между двама души от различен пол без това да доведе до нежелани последствия в повечето случаи. Е, при тях така или иначе щеше да се стигне до това, те бяха предопределени да са заедно. Много ми е любопитно да прочета историята за брат ѝ(мисля, че имаше такава книга, но не помня коя по ред беше). Скандална любов е точно като поредицата и всичко в нея е скандално.
Няма коментари:
Публикуване на коментар