Определено се справям доста бързо с прочитането им. Но и едва ли има по-упорит човек от мен, когато си поставя нещо за цел. Дори и да развържа един възел(а съм го правила, просто защото искам да развържа завързалата се на възел панделка), пак си оставам безкрайно упорита и не мирясвам докато не получа това, което искам(в случая развързан без никаква щета възел, много по-лесно да го срежа, но защо да го правя като мога да се заинатя и да го развържа иначе?).И поредната прекрасна корица. Наистина всички са очарователни и много ми харесват. Обичам старовременни неща, толкова много искам да се докосна до нещо такова - запазено и антично...
Втората книга проследява историята на една от приятелките на Джоун - Абигейл. Тя е дъщеря на „новоиздигнал се богаташ“ както обществото обича да казва. Затова и не е приемана насериозно от благородниците, заедно със сестра си. Въпреки голяма си зестра, това не е абсолютно достатъчно да убеди тези със „синя кръв“, че Абигейл и Пенелопе са добри партии. Но родителите им са достатъчно обнадеждени и купуването на лятна вила в малък град съвсем близо до Лондон е подходящо място и за отдих, и дъщерите им да намерят подходящи ухажори.
Абигейл Уестън е сдържана и почти земна личност, която не върши лекомислени неща. Поне това е малък претекст, който да скрие някои дребни провинения, като тайното снабдяване и четене на най-пикантното и абсолютно неприемливо четиво в момента - „50 начина да съгрешиш“. Тази брошура явно е в основата на тази поредица. Всички героини са я чели и благодарение на нея имат някакъв опит. Но разбира се, това е напълно изключено за една млада дама - да чете развратни истории. Само че кой не обича да нарушава правилата? Двете със сестра ѝ също не са изключение и се сдобиват с това толкова популярно книжле. Аби е хубава, има кестенява коса и сиви очи, много съм заинтригувана от сивите очи, толкова са... необичайни, а аз наистина обичам различното. В началото не знам как бях прочела сини и сама се обърках после (разликата е само в една буква, явно неволна визуална грешка). Срещата ѝ със Себастиан може би беше щастлива случайност или пък абсолютно предопределено да се случи.
Себастиан Вейн е сякаш е станал жертва на прекалено жестока шега. Първо претърпява инцидент във войната, който му оставя следа за цял живот, после се връща, за да завари баща си полудял и разореното си имение. За толкова кратко време всичко в живота му се обръща с главата надолу, плюс обвиненията по негов адрес и клюките, които не спират, а сякаш се множат. Това го принуждава да се затвори в себе си и да се изолира от всички. Той няма никаква радост в живота и смята, че като избягва хората е по-добре - и без това го смятат за какъв ли не. Но срещата му с Абигейл е твърдо на път да промени това. От мизантроп, той постепенно отново се връща в обществото и е готов на всичко заради нея. Може и да е претърпял инцидент и да не е богат, но притежава една тъмна красота. Неговите тъмни черти го правят да изглежда мистериозно привлекателен и нито той, нито тя могат да устоят на привличането между тях.
Много ми хареса историята на Себастиан и Абигейл. Един достатъчно изстрадал без да го е заслужил човек, който заслужава да бъде щастлив и чувствено момиче, което копнее да изпита любов и страст. Двамата толкова много си приличат и си подхождат, сякаш са две страни на една монета! Обичам когато героите са създадени един за друго - толкова е прекрасно да виждаш връзката между тях.
В много отношения ми стана гадно за Себастиан и че така са се развили нещата. Определено не го заслужава. А хората имат толкова зли езици - те измислят повече от колкото действително съществуват обвинения. Само че Абигейл не съди така хората и не вярва на абсурдните неща, които чува. Тя вярва на Бастиан и това е по-важното. Двамата успяват да си изградят една здрава и стабилна връзка. Тя успява да го спаси и да го върне към живота, а той - да я пробуди.
Родителите на Абигейл са почти прекрасни. Да, не са от знатен произход, а са заслужили честно материалното си положение. Но това не е причина да бъдат подценявани. Те зачитат мнението на децата си и осигуряват най-доброто за тях. За мен бяха като ренесансови личности - в дълбокото консервативно общество те се открояват ярко. Нямат тези назадничави виждания и според мен дават много повече свобода на децата си и се отнася в пъти по-добре към тях отколкото други родители (като например майката на Джоун, която за мен си е деспотична, колкото и добра жена да е, аз така я виждам).
Харесах Цената на един скандал по много причини - историята беше точно по вкуса ми и беше достатъчно приятно и леко четиво. Всъщност и двамата са спокойни и затворени натури, мисля, че Ричмънд е идеално място за тях. Тихото провинциално градче със своята природа и уединеност е съвършено. Истината е, че понякога цената на един скандал може да бъде твърде висока и това невинаги си струва.
Няма коментари:
Публикуване на коментар