Честно казано ми се четеше дори по-рано, но докато бях на почивка нямаше как да намеря време и за четене(а е абсурд да взема книга на плажа, не мога дори да си представя книгите ми да пострадат и по най-малкия начин, а пясък, вода и плажни млека? No way!). Но смятам да си възобновя напълно рутината пък и съм си решила кои книги да чета и смятам да го направя в най-скоро време. Не можах да пусна ревюто вчера, колкото и много да ми се искаше.Лилава корица, а аз обожавам лилавото! Отново сладко и историческо - ех, как мечтая да видя нещо такова на живо. Така съм прехласната по старинни неща.
Пенелопе, сестрата на Абигейл, е дръзка и буйна. Тя няма нищо общо със сестра си, понякога дори е учудващо как две сестри могат толкова много да се различават една от друга. Сякаш колкото Абигейл е земна и смирена, толкова Пенелопе е своенравна и жадна за приключения. Но пък това са черти, толкова присъщи само за нея и всъщност не виждам нищо лошо в това. Е, освен, че неприятностите все успяват да я намерят. Освен различните си характери, двете сестри се различават и по външния си вид. Пенелопе за разлика от сестра си е руса и има сини очи(този път не се обърках и наистина си е така). От самото начало я виждах заедно с Бенедикт, защото той имаше нужда точно от такава съпруга.
Бенедикт е наследник на граф, при това направо зъл. Баща му е толкова коравосърдечен и жесток и се отнася деспотично с всички. Една сватба би го отървала от оковите на баща му и той силно се нуждаеше от съпруга, а Пенелопе - да спаси името и репутацията си. Връзката им действително възникна заради един скандал, но пък те толкова много си подхождат... У нея се крие такава страст, че да накара Бен да излезе от черупката си и да открие в себе си същата страст. Той страшно много ми харесва, защото е безспорно много привлекателен, но и комбинацията сини очи и черна коса... това си определено уникално.
Граф Стратфорд е толкова зъл и себичен, толкова исках да получи възмездие за тормоза над сина си, дъщерите си и съпругата си. Всички те са били жертви на един деспот, на когото не му пука за нищо и никого. Лесно е да се отсъди отстрани Бенедикт като страхливец за дето не му се е опълчвал, но истината далеч не е такава. Особено щом накрая той пак се налага да остане там, каквото и да стори накрая винаги е имало последици, които той трябва да понесе. Ако беше обесен или убит за всичко това щях да съм още по-доволна, но това надхвърля възможностите.
Пенелопе и Бенедикт не започнаха никак добре, е не и от самото начало. Тогава се разбираха повече от чудесно, но всичко се разви по съвсем различен начин. В крайна сметка те пак се озоваха заедно, нямаше как иначе да е. Пен го обвиняваше за предателството му спрямо Себастиан и може би го съдеше твърде сурово, защото той така или иначе нищо нямаше да постигне ако застане на негова страна. В този случай аз бих защитила Бенедикт, защото го разбирам.
Историята на Бен и Пен ми хареса. Още в началото като започвах поредицата Скандално бях прочела резюметата на всички книги и да, бях си направила спойлер още при книгата за Аби и знаех, че те двамата ще са заедно. Но това не ми попречи да се насладя на книгата. Определено беше забавно когато тя уж го ненавиждаше и бяха като куче и котка. Но именно предизвикателствата са в основата на много неща, нали? Точно те те провокират и заради тях се поражда интереса. А признавам си, мен ужасно много ме бива в откликването на предизвикателства - независимо дали да направя точно това или обратното(май по-често второто, просто защото съм си аз).
Няма коментари:
Публикуване на коментар