Тази книга не ми хареса чак толкова много. Не съм човек, който обича залозите или хазартните неща и някак това никак не ми се понрави. Очаквах повече за брата на Джоун, защото с Тристан бяха дружки и двамата не се различаваха особено, но той очевидно бе коренно различен от Дъглас. Всъщност тази книга е допълнителна, 2.5, към поредицата, но списание Журнал е издало и нея, обичам когато се издава всичко, мразя да се пренебрегва нещо. За мен нито една книга не е маловажна.Корицата пак си е сладка, балкон и рози - обичам рози. Само да вметна, за бала ми всички ми бяха взели рози или лилиуми - любимите ми цветя, без изобщо да съм го казвала на никого, което беше супер за мен.
Дъглас е прекалено хазартен тип. Той се обзалага почти за всичко, сякаш не може да се въздържи да не направи нещо под формата на облог. От първата книга останах с впечатлението, че с Тристан си приличат - така бе описано. Но Тристан ми се вижда далеч по-разумен и не толкова лекомислен като Дъглас. И още повече не харесвам майка му, защото тя несправедливо бе прехвърлила цялата вина за детските им пакости само на Тристан, сякаш синът ѝ е светец, а пък той има страст към хазарта(било то умерен, защото баща му го е заплашил, но това не го издигна повече в очите ми, даже напротив, иначе би могъл да пропилее много без да се замисли). Тези отрицателни качества наистина ми понижиха мнението за Дъглас като герой. Не обичам комарджии и такива неща, затова колкото и да бе привлекателен, веднъж развалено мнение трудно се поправя.
Очаквах Маделин да е може би по-дръзка и по-колоритна личност заради предишните героини. Абигейл беше земна, но със своята страстна и готова за нови преживявания страна. А пък Джоун е дръзка и изпълнена със жар. В това отношение Маделин ми беше твърде обикновена. Но неспорно е красива и има добър характер. Тя е доста затворена личност и страни почти от всички. Ходи на всички приеми, но не с цел да се забавлява, а свързано с работата ѝ.
Никак не одобрих това, че Маделин сравняваше Дъглас с баща си, който е бил пияница и комарджия, от онези, които се връщат вкъщи и тормозят жените си. Е, Дъглас определено не е такъв и да го принизява до там си беше супер тъпо. Мразя поставянето под общ знаменател и това... Със своята постъпка рязко ми падна и тя в очите.
Накрая почти съжалих Дъглас заради нея, струва ми се, че супер преувеличи съвета на майка си. Все едно тя ѝ каза да го отблъсне завинаги от себе си и да му забрани да я доближава повече. Беше си глупаво от където и да го погледнеш!
Не останах особено очарована от Скандален залог, имаше твърде много негативи за мен. Добре, че поне бе кратка и не си изгубих твърде много с нея, така щеше да ме е яд повече. Винаги се случва в някоя поредица да не одобря силно някоя книга или някои герои. Е, не може и всичко да ми харесва. Да се надяваме, че следващите ще са по-хубави и няма да има повече като тази.
Няма коментари:
Публикуване на коментар