Леле... втората част направо ме отнесе. Ето това беше, което ми се
искаше и определено във втората книга авторката е успяла да разкрие
потенциала на своята трилогия. Много ми хареса и останах със страшно
добро впечатление. Някъде дори клонящо към жестоко, но... да не се
заблуждаваме, аз имам такива наклонности, така че it doesn't bother me.Трябва да си призная, можех да прочета тази книга още преди дни, но някак от голямата жега просто не ми се правеше нищо. Четеше ми се, но хич нямах желание да се застоя пред компютъра, но след като дойде юли и се оказа, че няма да имам публикации вчера доста експедитивно се заех с това да си подновя четенето immediately. Така че навярно тези дни ще прочета и още една-две книги преди да замина на почивка, че тогава пък и да искам няма да мога да чета.
Книгата май е имала и друга корица, но после се е появила тази и определено ми харесва повече. Онези неща просто не бяха мой тип, но това... то е страхотно!
Както става ясно, да се направи преврат не е толкова лесно колкото изглежда. Това определено е война и двете страни искат да я спечелят на всяка цена. Резюмето е толкова добре насочено да си задаваш въпроси и да се съмняваш в това, което сега знаеш.
Амани си е все същата - все така магнит за неприятности. Има герои, които привличат опасностите по невероятен начин, та чак това им става рутина и е дори малко забавно. През цялото време чаках за нещо между нея и Джин. Сериозно, какво против имат авторите да оставят повече моменти за двамата главни герои(в този случай не знам точно до колко това важи, тя е главната героиня със сигурност и поредицата засяга повече нея)? Просто искам малко повече, май трябва да прочета някой от любимите ми любовни романи скоро, отдавна не съм го правила.
В Предателка, Амани се оказва пленница на султана и трябва на всяка цена да намери изход от тази ситуация. А междувременно може да се възползва от това и да превърне пленничеството си в шпионаж.
Случайно бунтовник. Предател по избор.
Развих странна симпатия към принц Ахмед и някак много ми допадна като
герой. Не мога да го обясня, но се привързах към него и все повече се
убедих, че той трябва да бъде султан. Той притежава нуждите качества и
ще бъде достатъчно справедлив владетел. А тук останах много
заинтригувана от развитието на бунта и как се разрасна тази революция.
Всички са достатъчно предани на каузата и всяка спънка не спира
бунтовниците, а напротив - те измислят нов план в движение. Въстаналият
принц и неговите хора сякаш се изграждаха като образи и ставаха все
по-добри и надградени.Направих си един много добър спойлер с резюмето на третата книга, но така ми беше по-спокойно. В сравнение с доста по-кратката и някак сторила ми се като въвеждаща Дете на пустинята, втората книга беше изпълнена с действие. Имаше толкова много неща; този път всичко бе описано достатъчно обстойно. В един момент се зачудих кога Амани ще бъде пленена, тъй като авторката бе подходила много описателно и това ми хареса. След това харема, промяната на статута ѝ в двореца, бягството... всичко бе на ниво. Определено останах много доволна от Предателка и толкова нетърпелива да разбера какво ще стане накрая! А третата книга още не е излязла - what a shame!
Ако в предишното ревю не бях убедена в стойността на тази поредица и до колко бих я препоръчала, то с втората книга бях абсолютно убедена, че тази трилогия си струва и трябва да се прочете. Със сигурност трябва да ѝ дадете шанс! И не бързайте с никакви заключения, защото се случват много неща и както гласи едно изречение в резюмето...
Единственото сигурно е, че всичко се променя...
Няма коментари:
Публикуване на коментар