Загадъчни ухания - М. Дж. Роуз

 Рейтинг:

  Тази книга си я купих миналото лято когато я видях в Хеликон намалена и то само за пет лева. Стана ми интересна, а и най-напред момичето от корицата ме заплени и си казах какво пък, струва си да си я взема. Мисля, че си я взех през август и я прочетох съвсем накрая на месеца, защото бях заета да чета други неща преди това.
  В книгата се разказва за едно момиче, което има видения от миналото и към всичко това са прибавени ароматите. Жаки л’Етоал е отраснала във Франция обградена от парфюми и екстракти сред наследената вече от баща си компания. Когато майка ѝ се самоубива докато тя е още дете виденията ѝ стават все по-страшни и тогава намират помощ при един доктор, който е способен да я научи как да разпознава митологичните символи в сънищата си. Така тя си изгражда успешна кариера на митолог, телевизионна водеща и писателка.
  Когато брат ѝ, Роби, който ръководи компанията „л’Етоал“, ѝ се обажда, за да ѝ каже, че е открил нещо невероятно в семейните архиви, изчезва оставяйки след себе си един труп. Жаки заминава за Париж, за да разбере какво е станало с него и открива, че тайната всъщност е един загадъчен парфюм изработен по времето на Клеопатра. Има мит, че това древно ухание има способността да отключва способността за припомняне на минали животи и доказвайки, че прераждането съществува. Освен нейния брат, който иска да спаси реликвите и да ги предаде на Далай Лама, има други хора, които търсят парчетата от съда, в който е пропит ароматът. Към тях се намесва и докторът на Жаки.
  Парфюмът е създаден от личния парфюмерист(не си спомням точното му наименование в Древен Египет) на Клеопатра. Неговата любима пожелава да подуши парфюма, но това е забранено тъй като е направен само и единствено за носа на царицата. Тя разбира какво е сторил жрецът ѝ и заповядва да бъде убит. Жената не може да живее без него и изпива една от отровите, които той има измежду всичките си билета. В саркофагът, в който са поставени, до тях има по едно шишенце от парфюма, за да може да се намерят отново в следващите животи. А самият аромат е създаден с помощта на цветя, растели само тогава, но не са оцелели, защото са били напълно унищожени.
  Гробницата е отворена векове по-късно когато Наполеон пристига в Египет заедно с един парфюмерист от фамилията л’Етоал. Тъй като ароматът е твърде силен за пълководеца, който страда от болест на белите дробове, заедно със стражите си губят съзнание и той взема шишенцето с парфюма. Връща се у дома и го скрива в работилницата там където никой не може да го открие, до днес.
  Историята е много вълнуваща и пленителна. Определено държи под напрежение до самият си край. Не съжалявам, че си я купих и я препоръчвам да се прочете.