Рейтинг: 
Втората книга е за Оливия. Тя е непредсказуема, бурна и рядко нещо привлича вниманието ѝ за дълго. Тя е идеалът за една жена по това време - руса коса и сини очи, за разлика от Миранда, която има кестенява коса и същите очи, които не са нищо особено, а и самата тя не е привлекателна. В съседната на тях къща в Лондон се нанася мистериозния ѝ нов съсед. По цял ден стои в кабинета си и пише нещо, но след като чува разни слухове за него решава да го шпионира. От прозореца ѝ има идеална гледка към неговия кабинет. Сър Хари Валънтайн работи в скучния отдел на Военното разузнаване превеждайки документи от руски и френски. Тъй като е преминал през цялото обучение за шпионин веднага долавя погледите на една красива блондинка. За него не е нищо повече от дразнеща и любопитна дебютантка, но когато разбира, че руския принц има интерес към нея, а е потенциален заговорник срещу Англия, се намесва и постепенно осъзнава, че той самият може да се влюби в нея. Тя също не остава безразлична към него и тяхната любовна авантюра започва...
Това е буквално извадено от резюмето, следователно не може да се нарече спойлер, надявам се. Тази книга е наистина много по-забавна от първата и има доста комични моменти. Хари не е чак толкова привлекателен по описанието дадено в книгата, но нищо не пречи да си го представиш както си желаеш, все пак никой не може да контролира какво се върти в главата ти, нали? Лично аз си го представях с къдрава кестенява коса и едни изумрудено зелени очи, може би вече всеки се досети като кого си го представям вече..
Едно наистина леко и забавно четиво, което няма как да откажеш да прочетеш. Наистина е страшно заинтригуващо и искрено го препоръчвам. Може да е почти 400 страници, но започнеш ли да четеш направо не се усещат, знам от личен опит.
Няма коментари:
Публикуване на коментар