четвъртък, 26 ноември 2015 г.

Град от кости - Касандра Клеър

КНИГА ПЪРВА ОТ ПОРЕДИЦАТА „РЕЛИКВИТЕ НА СМЪРТНИТЕ“

Рейтинг:

  Каня се да прочета тази книга от толкова време, сигурно месеци. Най-вече ме възпираше липсата на време, защото покрай училище ми е доста натоварено тази година.
  Сглупих доста като гледах филма преди да прочета книгата. Първо си направих ужасен спойлер и второ, в един филм по книга колкото и добър да е винаги има неточности. Убедих се за пореден път във верността на цитата „Не съди за книгата по филма ѝ“.
  Старата корицата ми изглежда малко странно. Просто това размазване на лицето ми е трудно да го възприема. Иначе със сигурност това е Джейс, няма кой друг да е със златна коса, освен него. Но новата корицата... това вече е нещо друго. Просто нямам думи, УНИКАЛНА Е!
  В началото ми бе трудно да свикна, че действието се развива в настоящето и то в Ню Йорк, защото в Адски устройства е през XIX век в Лондон. Лондон ми харесва повече, защото съм огромен почитател на града! Освен обстановката, героите също бяха нови за мен. Няма Уил Херондейл, Теса Грей или Джем Карстерс.
  Най-отличителните персонажи в книгата са Клариса Фрей и Джейс Уейланд. Клари цял живот е живяла в една лъжа. Майка ѝ е крила толкова години коя е тя в действителност, което според мен не е било честно спрямо нея. Умишлено я бе лишила от спомените ѝ и колкото и да го е правила за нейно добро, според мен не е редно. Беше ми трудно да си изградя образа ѝ, но и на Джейс също, след като съм гледала филма, затова през повечето време си ги представях такива, каквито съм ги гледала. Всъщност подборът на актьорите ми харесва, най-вече Джейми Кембъл Бауър, защото е доста симпатичен. Като характер Клари е упорита и „[...] е точно като майка си. Не обича да прави това, което ѝ казват.“
  Джейс ми допадна още от самото начало с поведението си, което толкова много ми напомня за Уил Херондейл. Двамата обичат книгите и приликата им е наистина поразителна. Харесвам златистите му руси коси, но очите ми е доста трудно да си ги представя, понеже златното е твърде необичаен цвят. Освен това по характер също си приличат - казва точно това, което мисли и въпросът е в това дали другият може да понесе отговора му, няма семейство и основната му цел е да убива демони, защото той е Ловец на сенки
  Изабел и Алек Лайтууд са може би най-разноликите брат и сестра, които съм срещала. Алек е сприхав и през повечето време е затворен в себе си. Изабел, обаче, е достатъчно разговорлива и дръзка и за двама им. В трилогията предистория имаше любовен триъгълник между Уил, Теса и Джем, но тук не съм напълно сигурна дали ще има, защото Алек не показва да харесва особено Клари, по-вероятно изглежда да е Саймън. Саймън е мундан и напълно разбирам защо Клари не го харесва по онзи начин - той е твърде обикновен, а Джейс е привлекателен и от него се излъчва мистериозност и сила, точно като от Уил.
  Действието тук се преплита най-вече около изчезването на майката на Клари - Джоселин, както и намирето на Бокала на смъртните. Главния антагонист е Валънтайн, който има едни наистина крайни радикални виждания. Заради него са загинали мнозина и въпреки това продължава да преследва своите цели.
  Първата книга от поредицата наистина успя много да ме заинтригува и не се съмнявам, че и останалите ще ми харесат не по-малко от тази. Реликвите на смъртните са една от най-интересните поредици, които съм срещала и тепърва ще прочета. Определено ако някой като мен все още не е прочел тези книги, то си заслужава да го направи, защото са изключително интересни, стилът на Касандра Клеър е толкова увлекателен и няма начин да не се влюбиш в книгата от самото ѝ начало!
  Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

Няма коментари:

Публикуване на коментар