Рейтинг: 
Та за корицата. Това нещо, което на мен наподобява на сняг или на звезди е толкова красиво и просто придава завършен вид на всичко! И, разбира се, по традиция присъства Биг Бен, часовниковата кула, на която, впрочем, аз имам 3D пъзел на World's Geatest Architecture(скоро обмислям да направя една публикация за разни мои неща и може да кача снимка, имам три различни фигури от тези неща). Единственото, което не ми допада по-малко е зелената рокля, защото, мисля че съм го казвала и преди, аз не съм почитател на зеления цвят.
Да пристъпим към самата книга, че се отнесох. В началото ми стана адски гадно за развитието на отношенията между Гуендолин и Гидиън. Случилото се никак не ми се понрави. Можеше да е къде, къде по-добре, но пък ако не се бе случило нямаше да може графът да изпълни плана си и да го хванат най-сетне, затова и е добре, че стана така.
В тази последна книга тя разбира мистерията на Кръга и нейната собствена съдба. Действието е много заинтригуващо и заплетено до последно. Заедно с Гидиън се обединяват срещу всички и най-вече злия граф, който крои свои собствени подли планове. Векове наред е мамил членовете на тайното общество, което си е създал, че събирайки кръв от всичките дванадесет в този хронограф ще има някакъв лек за всички болести, но не бе уточнил за кого.
Прочетох и трите книги с огромно удоволствие и бях възхитена от цялата трилогия. Хареса ми всичко и нямаше нещо, което да не ми хареса. Според мен определено си заслужава да се прочетат и трите. Всяка си има по нещо специално и това я прави уникална от останалите. Завършекът, обаче, на Смарагдовозелено и като цяло на самата поредица беше повече от това, което аз дори можех да предположа.
Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.
Няма коментари:
Публикуване на коментар