понеделник, 16 ноември 2015 г.

Стъкленият трон - Сара Дж. Маас

  КНИГА ПЪРВА ОТ ПОРЕДИЦАТА „СТЪКЛЕНИЯТ ТРОН“

Рейтинг:

  С една дума - феноменална!
  Не мога да повярвам, че преди не съм искала да я прочета и че не проявявах желание! Та тя е толкова интересна! Грабна вниманието ми от самото начало и толкова много ми се четеше, но предходната седмица просто нямах никакво време и разчитах единствено на малкото си свободно време. При други обстоятелства до сега да съм я прочела няколко пъти дори, но... Наистина нямам думи, с които да я опиша. Беше повече от невероятна!
  Корицата е фантастична - в пряк и преносен смисъл. Почти нямам книги с бели корица, а те са толкова... красиви! Другата, която имам е на Деми Ловато и нея също много харесвам. Обичам синьото и ми харесва как изглежда на фона на героинята. Гърбът е дори още по-прекрасен, не бях виждала никъде как изгледат книгите отзад, но май се влюбих повече в задната корица, от колкото в предната.
  Веднага бях запленена от Селена Сардотиен, Асасина на Адарлан. Тя е смела, своенравна и дръзка, а това ми харесва, при това много. Още в началото осъзнах, че тя е точно толкова силна, колкото и красива. Можеше и да бе отслабнала в мините на Ендовиер, но бях убедена, че е далеч по-хубава от това, в което се бе превърнала. Има платинено руса коса със златист отенък и очите ѝ са синьо-сиви със златист ореол по края им, което е доста впечатляващо. Малко са книгите, в които жената е действащо лице, тоест воин. Тук Селена е най-малкото това. Тя е силна жена, по-добра от мускулести мъже слети заедно, че и повече. Но освен силна, тя е много умна и интелигентна. Възхищавай ѝ се през цялото време и определено от сега нататък като любим женски персонаж ще посочвам нея.
  Обикновено в любовните триъгълници аз си падам само по единия, в повечето случаи по-рисковия от двамата. В тази книга, обаче, харесвам и Каол, и Дориан. Каол Уестфол е капитан на кралските стражи, не е от най-привлекателните, но все пак е чаровен по свой си начин. Косата му е късо подстригана, което е жалко, никак не си падам по „войнишките“ подстрижки, а очите му са златистокафяви. Винаги се държи сухо и под строй, което навярно се дължи на военната му подготовка, но с нищо няма да му навреди ако от време на време просто разчупва стената около себе си. Дориан Халивиард, принц и престолонаследник на Адарлан, надарен с безумна красота - сини очи и тъмно коса. Той символизира идеалът - красив, богат, принц... Освен това е много интересен образ и това ме привлече в него, а и му съчувствам за отвратителния баща, който има.
  Кралят е най-отблъскващия човек, който съм виждала, следван от съветника си херцог Перингтън. Двамата са си лика-прилика, но херцога бледнее пред жестокостта, строгостта и арогантността на краля на Адарлан. Държи се ужасно с абсолютно всички, без изключение. Бях изненадана да открия, че и към собственият си син и престолонаследник не се отнасяше по-добре от колкото към някой слуга. Та това е смехотворно! Ала имайки предвид що за човек бе и колко невинни бе избил просто така, май не е никак за учудване.
  Основното действие в книгата се върти около състезанието за кралски шампион - буквално банда престъпници, които се борят за свободата си. Към него са прибавени и други мистерии, които държат вниманието до последно. Друг герой, който много ми хареса е принцеса Нехемия. Тя е жив пример за „не съди за книгата по корицата ѝ“. Силно я препоръчвам, наистина си заслужава да се прочете Стъкленият трон! Ако знаех колко е интересна, отдавна щях да започна с тази поредица.
  Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.

Няма коментари:

Публикуване на коментар