Орденът на асасините: Братството - Оливър Боудън

  КНИГА ВТОРА ОТ ПОРЕДИЦАТА „ОРДЕНЪТ НА АСАСИНИТЕ“

Рейтинг:

  Мога да кажа, че тази книга също беше доста интересна и мисля, че в следващите нататък ще се наложи да се разделя с Ецио, защото той вече е зрял мъж, а и действие май се прехвърля на друго място и период. Гадно ми е, защото той ми харесваше много.
  Много ми допада корицата, защото тя е буквално като извадена от трейлъра и е толкова яко насред цялото това множество с червени дрехи и той със своята бяла мантия. Просто е толкова... яко.
  Винаги съм харесвала битките и кръвопролитията, дори като малка не съм имала проблем с такива филми. Може би наистина нещо не ми е в ред, просто винаги съм имала особени предпочитания, като за момиче. Не знам дали имам желязна психика или извратено подсъзнание, а може би и двете? Е, стига съм коментирала себе си. В тази книга борбата на Ецио срещу тамплиерите продължава като той се изправя срещу друг, нов враг на ново място. Рим е бледо подобие на процъфтяващия град, който е бил някога и сърцето на древната и могъща Римска империя. Кланът на Борджиите продължава да управлява там и да сее погром и разруха сред населението. Чезаре Борджия, синът на Папата, е много по-подъл и опасен от баща си. Той е истинско олицетворение на злото. Той също е историческа фигура, която действително е съществувала и може би в книгата е малко поукрасена.
  Както и в първата книга, Ренесанс, действието отново се развива в голям промеждутък от време и събитията понякога са накратко описани. Все пак тази поредица е базирана на една екшън игра и като цяло не може да бъде така описателна като една точно художествена литература, където си има конкретна сюжетна линия, която се развива обширно. Тук се следват най-вече събитията от играта, а там има най-вече екшън и се набляга на него.
  Братството също ми хареса, не е лоша книга и бих прочела и останалите, но ще е след седмица, защото ще заминавам на почивка. Не бих казала, че е стопроцентово мой тип поредица, но не бих я прекъснала така както Лявата ръка на Бога, защото тази ми е приятна и все пак е интересно. А самата игра и клипчетата(трейлърите) са уникално изработени. Неслучайно не се сдържах и ще споделя клипа, който видях на сайта на издателство Ера на страницата на тази книга.
  Ецио е толкова умел воин и неведнъж останах възхитена как се бие и как убива без да му мигне окото. Той прави това, което трябва да се направи и не се бои да го стори, което искрено предизвиква респект у мен към него. Определено ще ми липса като герой, защото свикнах да го има след първите две книги и по-нататък ще е гадно без него. Той е интересен персонаж и определено ще го запомня за напред. А пък Орденът на асасините... ако някой ден имам възможност да видя какво представлява и играта, ще я играя със сигурност.

„Аз съм Ецио Аудиторе да Фиренце. Непобедим съм, защото съм посветен в традицията на асасините.”

Този трейлър ми беше достатъчен, за да се убедя да прочета поредицата и нарочно мисля да го споделя, защото може да премахне съмненията и на други като мен.