Вечните детски класики

Няма нещо, което да обичам повече от класическите филми и приказки. Направи ми впечатление, че всяка нова адаптация е все по-далечна от нещата, които имаше когато аз бях дете. И мисля, че преди всичко беше по-хубаво, защото сега вече всичко и толкова... изкуствено и изопачено. Всичко се адаптира спрямо новите неща и някак, губи се магията на детски приказки, които аз обичах и гледах като малка.

Най-напред силно такова впечатление ми направиха филмите Барби: Специален отряд. Още едно доказателство за комерсиалността и на филмовата индустрия. Показват на децата неща за супершпиони, кражби, роботи... А къде изчезнаха феите и принцесите? Просто се чувствам... разочарована. Първият филм на Барби, който не ми хареса и в него бяха вкарани „модерни“ неща беше Барби в тайната на феите. Има филми, които съм гледала дузини пъти и пак бих гледала, но този не исках дори да видя и втори път и мисля, че това си е достатъчно красноречиво.

за Барби. Аз обичам Барби като всяко момиче, предполагам, и наистина обожавам първите филми като тези с Принцесата и бедното момиче, Магията на Пегас, 12-те танцуващи принцеси, Принцесата на острова и т.н. Те си бяха просто класика. Дори самата им направа не е с този „3Д ефект“ и далеч повече ми харесват така. Те са приказни, красиви и точно подходящи за едно дете. Но в последните години започнах да придобивам леко негативно отношение, защото те все повече и повече ги изменят, за да заприличат на времето, в което живеем. Дори последният филм е Барби в специален отряд. Като сравня първите и последните филми, темите им се различават и то драстично. Едни от най-любимите ми са Барби в 12-те танцуващи принцеси, Барби и диамантения дворец, Барби във вълшебството на дъгата, Барби в пеперудената фея, Барби в приказка за малката русалка, Барби в приказна история за модата и Барби в академия за принцеса. Като цяло не съм гледала последните филми, но те наистина не ме заинтригуват. Има нещо в тях, което не ме привлича и не проявявам желание да ги гледам.

Няма нещо, което да обожавам повече от Дисни! Това е любимата ми филмова компания, те правят най-страхотните анимационни филми и дори игрални има, които са много добри

Обичам повечето класически герои и адаптациите на Дисни по класическите приказки са... прекрасни! Като започна от Пепеляшка, Снежанка... та чак до Мики Маус. Харесвам повечето филми и герои с някои  изключения като Книга за джунглата. Това нещо не го понасям от дете, нито филма харесвах, нито книгата можех да прочета. Ами беше ми скучно и змията ме отвращаваше. Тарзан ми е къде-къде по-интересен. Разбира се, няма как да не обичам всички принцеси на Дисни. Гледала съм всеки един от филмите по повече от веднъж, защото толкова много ми харесват! Най-любимите ми са Пепеляшка, Красавицата и Звяра, Спящата красавица, Аладин (хм, май започнах да изброявам всички, нали?), Принцесата и жабокът и май са това. Обичам и другите, но тези... те са ми залегнали най-силно на сърцето.

О, скоро към Принцесите на Дисни ще се прибави още една - Моана от едноименния филм, който ще излезе тази година. Много ми е интересно за какво ще става въпрос и нямам търпение да го изгледам.

И разбира се, на къде без запомнящите се анимационни любими на няколко поколения? Имаше една картинка във фейсбук със сивото мишле и надпис, гласящ: „Ако си го спомняш, значи си имал страхотно детство.“ Да, така е, беше хубаво. Това са едни от най-страхотните анимационни герои и всеки, който е гледал анимацията знае за какво говоря. Том и Джери са страхотни, това е един от малкото филми, които бих гледала дори и сега. Невероятно е като се замисля, че дори родителите ми са ги гледали и си ги спомнят. Определено бих пускала това на децата си, защото си струва.

Реших да направя тази публикация просто... така, защото има неща, които си остават вечни и на която и възраст да е, те винаги са си класика и можеш да седнеш да ги гледаш сам/а, със семейството или с децата ти един ден, кой знае?