Венецианският договор - Марина Фиорато

Рейтинг:

  Тази книга определено се оказа много заинтригуваща и не останах разочарована, защото тя напълно отговори на очакванията ми. Обичам хубавите исторически романи, като този. И за пореден път се убедих, че трябва да посетя Италия!
  Корицата е възхитителна! Издателство Кръгозор са се справили блестящо с изработката ѝ, наистина. Момичето в горната част, а отдолу изглед към Венеция с прочутия изглед на Канале Гранде. Тъмните цветове в преливаща багра и тези на залеза са съвършено комбинирани.
  Авторката Марина Фиорато пише исторически романи с пряко свързани исторически събития като тук подобно използвано и заложено в сюжета е Чумната епидемия в периода 1575-1577. Действието се развива основно в последната година и отшумяването на „Черната смърт“ след това. Харесва ми начинът ѝ на писане и мисля, че може да прочета и други нейни книги.
  Главната героиня Фейра е туркиня, лекарка, което ме изуми. Понеже на запад жена лекар е немислимо, не вярвах, че в Османската империя това изобщо е възможно след като там отношението към жените е дори по-лошо. Тя работи като кира на валиде султан, която е майката на султана и най-могъщата жена в империята и османския свят. Само че Фейра не е изобщо обикновено момиче, защото има доста... разнообразни и значими корени. Хареса ми да видя Константинопол, т.е. днешен Истанбул, през погледа на Фейра. Имах чувството, че също съм там и мога да видя и обходя всичко, което и тя. Този град е наистина впечатляващ и ми харесва. Още при споменаването на името на валиде султан - Нурбану, то ми беше познато. Признавам си, че съм гледала частично Великолепният век - турски сериал за най-великия османски султан Сюлейман и неговата любима Хюррем. Харесваше ми и благодарение на него имам по-голяма представа за османската история. Освен всичко тя е и много красива, все пак майка ѝ също е била голяма красавица. С коси в различни кестеняви нюанси, които са още по-прекрасни заради дължината и обема си, както и кехлибарени очи.
  Доктор Анибале Казон, който току-що се е дипломирал по медицина в най-престижния университет и е получил разрешение да практикува срещу чумата има шанс да приложи знанията си на практика. Той е действително твърдоглав, но и много добър в работата си. Докато шестимата лекари съответно на шестте квартала на Венеция са пълни шарлатани и изобщо дори не знаят какво да правят с болните от чума пациенти, той намира решението на проблема. Изолира болните на един от множеството острови на Републиката и го превръща в своя импровизирана болница. Костюмите на лекарите против чума действително са доста... плашещи, но е факт, че предпазват от всякакъв контакт с външната среда. Но останах силно впечатлена от портретната му характеристика - дълга вълниста коса, която е оставил да порасне, за да осигури допълнителна засища и да прикрие оголената плът на врата му, но пък точно така много ми харесва. Той също като Фейра е много красив, но заради ужасни чумни маски тази му красота е вечно скрита. А очите му... те са сравнени с цвета на лагуната и мисля, че това е най-ослепителното от всичко.
  Самата идея, че тази чумна епидемия може да е причинена от турците звучи доста шокиращо. Това трябва да е един доста умело скалъпен план, за да сработи както трябва. Към цялата тази заплетена ситуация се прибавя и архитектът Андреа Паладио, действително съществуваща историческа личност. Той е нагърбен със задачата да построи църка върху руинете на о.Джудека от самия дож. Днес тя е известна като Ил Реденторе.
  Фейра и Анибале започват да работят заедно в неговата болница след като тя преминава пред доста премеждия стигайки във Венеция и откривайки спасение в дома на архитекта. В началото отношенията им са доста остри, даже студени, но постепенно и двамата започват да се учат един от друг. Постепенно между тях се изгражда връзка и всичко това със споровете и работата им разпалва любовта им. Толкова много исках да видя поне една целувка, добре де, имаше една, но когато той е болен и току-що се е спасил от най-лошото не мисля, че е най-романтичното нещо. Може би просто ми беше твърде малко, исках много повече, но не, трябваше да се задоволя само с това. Но иначе всичко много ми хареса.
  Книгата е наистина прекрасна и много ми хареса. След като прочетох Венецианският договор смятам да погледна и останалите книги на Марина Фиорато и да дам шанс и на други, защото много ми хареса и една хубава историческа романтика няма равна. Наистина бих я препоръчала, защото е прекрасна.