КНИГА ТРЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „МАГДАЛИЙН“
През юли издателство Ибис ни предостави възможността да се докоснем и до третата книга от поредицата за Магдалийн. Първите две книги бяха абсолютно очарователни и тази не е изключение.
Трябва да вметна, че тази корица ме грабна отвсякъде. Запазена е оригиналната идея с лалетата, но е просто феноменално. И жената, безспорно Кейди, отговаря толкова добре на описанието и начинът, по който всичко си пасва идеално... Това определено ми е любимата корица в цялата поредица!
Кейди Морланд решава да се премести в Магдалийн, защото се нуждае от ново начало(хм, това май звучи доста познато?). Но и защото любовта на живота ѝ също е там. Кърт Йегър е шерифът на Магдалийн. С Кейди не са се виждали близо осемнадесет години. Тогава се случват доста неща между тях, много не толкова приятни, но това, което го е имало между тях все още е там.
Ще ми се да кажа, че срещането на Кейди и Кърт беше пълно с любов и разбирателство, но... Е, сякаш пък се разви по този начин за Джоузи или Амелия. Не, в любовта не става така. Кърт е шериф, самотен баща и като цял добър човек, но не е във възторг Кейди да е наоколо, отново. Някои от сцените в тази книга са си направо съкрушителни, толкова гадно ми беше и за двамата. Но разбира се, с малко помощ започват да се осъзнават.
Едното от нещата, които доста ми направиха впечатление в книгата е Кейди и нейното „семейство“. Авторката е искала да покаже, че невинаги семейството е тези, с които имаме роднинска връзка, а с тези, с които си го направим. Кейди е израснала недооценена в семейство, което не я е грижа за нея, но намира такова на едно съвсем неочаквано място. Понякога съм изненадана да видя как хора, които не са ти роднини могат да ти бъдат повече от семейство, отколкото истинските ти такива. Мисля, че авторката е постигнала целта си с това и ме радва, че Кейди е получила толкова прекрасно истинско семейство и хора, които наистина ги е грижа за нея.
Пътят на Кърт и Кейди е дълъг и не е никак лесен, но е изпълнен с толкова много красота. А и нали всеки знае, че това, което си заслужава не означава, че ще бъде лесно? Това бе един прекрасен втори шанс за такава силна първа любов като тяхната. Тази двойка е минала през толкова за всички тези години и правейки събирането им отново заедно още по-заслужено.
Бях толкова шокирана, но и впечатлена от готовността, с която Кейди закупи любимият на всички морски фар и го превърна в свой дом. С това показа колко силна и самостоятелна героиня е, която може да се грижи сама за себе си и да превърне това занемарено, но така очарователно място в нещо прекрасно.
Завръщане към любовта е една толкова красива история. Грабна ме от самото начало, въпреки че ми отне малко повече време да я прочета(а след това се отнесох и позабавих ревюто си, упс), но ме изпълни с толкова много чувства. Това просто е един емоционален, стоплящ сърцето, приятен, но и напрегнат роман, който бих препоръчала на всички фенове на Кристин Ашил, особено ако първите две книги - Завещанието и Ново начало, са били вашата чаша чай.
Много благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.
