Рейтинг:
На корицата мъжът не е лош, но и не е мой тип. Нещо в него не ми харесва чак толкова, но пък синкавия цвят ми допада, плюс луната на заден план.
Името на воина е Лусиен, а на жената, по-точно богиня на Анархията, е Аня. Той не е срещал никоя като нея, защото тя е безразсъден и неконтролируем боец, но едновременно с това го и привлича. Но когато Кронос му заповядва да я убие, за да спаси приятелите си, понеже ако не го стори те ще пострадат, той е изправен пред огромна дилема, но прави всичко по силите си, за да не се налага да губи нито едно от двете. Май това е един огромен спойлер, но се надявам да не е. Лусиен не е моят стереотип за мъжки персонаж, но има доста качества, които одобрявам.
Аня.. няма да отричам, никак не я харесвам. Тя изобщо не е от героините, които предпочитам и е толкова щура и неконтролируема, че почти е дразнещо. Тя прави каквото си поиска и измежду хората създава всякакви безредици. Тя е като ходеща бомба за неприятности и това още повече не ми харесва. Но пък и над нея висне едно проклятие, което е много ужасно, тъй като с нищо не го е заслужила, а в крайна сметка заради майка си е обречена тя да страда, което ама никак не е честно!
Не мисля, че това е точно книгата, която бих препоръчала за четене, тъй като не ми е голям фаворит, но няма как да четеш една поредица и да решиш да си „скипнеш“ някоя от книгите, само защото героят не ти допада чак толкова, нали?
Няма коментари:
Публикуване на коментар