Рейтинг: 
В корицата ми харесва синьозеленият ѝ цвят както и самия изглед откъм гърба на мъжа, но само до тила, защото оттам-нататък не ми допада.
Аерън има виолетови очи, което е толкова..яко, но пък и късо подстригана войнишка прическа, от която направо ме хваща яд за похабената красота. Но при него май не бих употребила точно този епитет и ще обясня защо. Цялото му тяло е обсипано с татуировки(дори по лицето) и това е вече отблъскващо, защото може и да харесвам татусите, но стига да са малко на брой и да са смислени, а не поредните рисунки по кожата. Е, добре де, неговите са свързани с всички, които е убил, следователно аргументът ми за безсмисленост губи стойността си, но пак не ми харесва да е целия..такъв.
Той не желае никаква любов и не е типът мъже, който се обвързва. Единственото му по-близко същество е демонът Лейджън, която е влюбена в него, но той не я възприема по никакъв друг начин освен като дете. Но този демон от ада е истинско изчадие, което е готово на всичко, за да получи Аерън и наистина ужасно ме бе вбесило.
И тогава се появява Оливия - ангел, който е паднал тъй като се е провалила в задачата си да убие Аерон. Тя е привлечена от красотата му и множеството му татуировки, които да му напомнят за това, което е сторил демонът му. Той също е привлечен от нейната невинност и чиста красота. Точно тогава възниква най-тъмната страст. Любовта им бе подложена на не едно изпитание и то благодарение на онова дразнещо създание Лейджън, която освен проблеми не знам какво друго им донесе.
Единственото, за което съжалявам е, че накрая се наложи да се стигне до едно много крайно развитие отново по вина на Лейджън и Аерън да загуби демонът си завинаги. Такава ярост и жупел не биха могли да са подходящи за никого другиго освен него. Така че ако изключим онази дразнеща твар книгата щеше да е къде по-добра, но уви, налагаше се да я има.
Няма коментари:
Публикуване на коментар