Рейтинг: 
Корицата ми се струва леко..плашеща. Самият начин, по който е застанал все едно е изваден от някакъв хорър филм. По пък пеперудата му стои ужасно добре на гърдите.
За да спаси приятелите си той е погълнал много нисши демони докато са в ада, за да спасят Лейджън от Луцифер. Ако питаш мен напълно си заслужи това, което я сполетя, защото малко ли беди навлече на Аерън, а пък уж го обичаше. Ако това е любов да караш любимия си да страда... И сега Амун е завързан с вериги и единствения му изход е смъртта докато не се появява Хейди. Само тя може да го спаси. Тя е нещо много повече от техен враг и обикновен човек.
Така те отново отиват в ада, за да върнат демоните там, където им е мястото, но в действителност се случва нещо много по-различно от очакванията им, а накрая двамата се влюбват. Хейди всъщност никак не е лоша и ми допада и то доста.
Може би не харесвам Амун, защото има по-мургава кожа, а пък аз не харесвам тъмнокожи. Не съм расист, но предпочитам хубавата бяла кожа като своята, а пък аз съм наистина много бяла и се харесвам такава.
Като цяло книгата не беше толкова лоша, но на мен ми липсваше нещо и заради това не можа да ми допадне чак толкова, но това не означава, че на някой друг няма да му е по-интересна от колкото на мен.
Няма коментари:
Публикуване на коментар