Рейтинг:
Корицата е привлекателна, спор няма. Отговаря напълно на заглавието, само че в действителност никак не е така. В книгата се разказва само как Парис я намира и освобождава от мястото, където я държи Кронос и това далеч не е съблазнително. Но черния фон и тези крила отзад изглеждат много добре.
Тъй като Парис притежава Похотта(Promiscuity) се налага всеки ден да бъде с различна жена иначе демонът му отслабва, следователно и той самият. Не може да бъде с една и съща два пъти, тя вече не го привлича и възбужда, освен Сиена. Тя е първата, която успява да го накара да я желае повторно след като вече е бил с нея. Когато се изправя пред изборът между приятелят си, Аерън, който е обладан от жаждата за кръв и убийство, и любимата си избира него, но все още има надежда. Нейният дух е при Кронос, на Олимп(прекръстено на Титания след като Титаните побеждават Гръцките богове) и сега тя е новият пазител на Гнева(Wrath). Понеже пропуснах да спомена в ревюто на книгата за Аерън ще го кажа тук. Единствените два демона с крила са Гнева и Надеждата, само че на единия са черни, а на другия - бели.
Освен, че тя трябва да свикне с демонът си, те ще се изправят пред много други неща, а изходът е само един. Признавам си, че бях доста изненадана от развитието накрая, дори не го очаквах и това бе единственото, което ми хареса най-вече.
Няма коментари:
Публикуване на коментар