Рейтинг:
Корицата е.. ами доста жълта и колкото пъти да я погледна все ми се струва странна. Мъжът не лош, очевидно е, както и се вижда, че пеперудата този път си е на друго място както повелява, разбира се. При всеки е една и съща, но на различно място по тялото.
Той е влюбен ужасно много в Даника, момиче, което заедно с майка си, сестра си и баба са са в опасност, тъй като на Аерон е заповядано да ги убие, а това ще довежда него самия до лудост, тъй като не желае да го стори, но демонът му Гняв(Wrath), желаещ единствено мъст и насилие, го насилва да убие четирите невинни жени.
Като цяло през цялото време това с убийството е доста драматично и наистина да ти се прииска най-сетне да свърши. Не разбирам за какво им беше на онези шибани титани да се занимават с тях, ако не друго гръцките богове поне така ги бяха игнорирали все едно никога не са съществували, а тези..
Но най-интересно бе развръзката какво в действителност представлява Даника, защото тя не е обикновен човек. Това породи най-голяма изненада у мен и накрая много ме разгневи, че Кронос желаеше да я използва като някакъв бездушен предмет за целите си, но все пак се стигна до спогодба, която ме удовлетвори значително.
Накрая успява да опази любимата си и същевременно с това приятелят му е излекуван от жаждата за кръв, която го е обладала благодарение на.. Е, няма да кажа заради кого, това ако ви е заинтригувало сами ще разберете дори по-рано от тази книга.
Няма коментари:
Публикуване на коментар