петък, 4 март 2016 г.

Чудесната страна на чудесата - Шанън Хейл

 КНИГА ТРЕТА ОТ ТРИЛОГИЯТА „ЕВЪР АФТЪР ХАЙ“

Рейтинг:

  Третата и последна книга от трилогията Евър Афтър Хай е много по-различна от останалите. Ако в предходната книга се обръщаше малко повече внимание на останалите герои, то тук те са в центъра на действието, най-вече Маделин Хатър, дъщерята на Лудия шапкар, Сидър Уд, дъщерята на Пинокио и Лизи Харт - наследница на Царицата на Сърцата.
  Корицата ужасно много ми харесва, тя е като черешката на тортата на трите книги. По цветове вървят съвсем по спектъра на светлината от розово към синьо. Харесва ми как е направен синия фон приличащ на някаква тапицерия. А рамката от знаците на картите е просто възхитителна.
  Действията в тази книга определено са доста неочаквани и различни, а самият край е отворен. Аз мислех, че до края ще разберем какво ще стане когато Рейвън не подписа Книгата на легендите, но явно това не се изяснява. Въпреки това аз смятам, че всички деца на приказните герои могат да имат своя щастлив край, независимо дали ще е по правилата или своя избор.
  Сидър Уд като дъщеря на Пинокио е орисана да бъде дървена и ако изживее приказката си ще бъде истинско момиче. Не мисля, че начинът, по който изглежда или какво представлява може да определя каква е душата й. Човек или от дърво, тя е такава, каквато е, което успява да осъзнае и самата тя в края на книгата. Лизи Хартс за мен бе един много интересен образ. Тя се старае максимално да се придържа към съветите на майка си, за да може тя да се гордее с нея и с това създава грешно впечатление у останалите за себе си. Мад Хатър ми беше странна от самото начало, защото се държи твърде типично за жител на Страната на чудесата. Тя е весела, забавна, добрия приятел, който винаги разведрява положението, но и тя като всички останали има чувства и душа, тя не е палячо. Харесва ми косата й, точно защото е необикновена - комбинира в себе си цели три цвята(има я на корицата). Истината е, че няма маловажни приказни герои, всеки си има своята собствена история, но това, което ги прави уникални е самите тях.
  Авторката Шанън Хейл пише леко и увлекателно, книгите й се четат бързо, а и не са особено големи. Чудесната страна на чудесата е почти 280 страници и се прочита на един дъх. Разгледах част от останалите й книги и ми направи впечатление, че пише за приказните герои или тематиката, заложена в книгите й, винаги е приказна.
  Въпреки отворения финал, книгата ми хареса и е ненатоварващо четиво, от което понякога се нуждаеш. Интересно ми е да чета за героите от приказките, защото колкото и да пораствам, винаги ще ги обичам. Много се радвам, че издателство Егмонт решиха да издадат трилогията на български и още повече се радвам, че тези три книги са част от библиотеката ми.
  Благодаря на издателство Егмонт за предоставената възможност.

Няма коментари:

Публикуване на коментар