вторник, 22 март 2016 г.

Цигуларят от Венеция - Алиса Паломбо

Рейтинг:

  Още когато видях тази книга знаех, че трябва да я прочета. След като си възобнових интереса към любовните романи, тази книга беше от първите, които влезе в списъка ми за четене, но поради липсата ми на време се поотложи малко във времето. Много обичам историческите романи, миналото винаги ме е заинтригувало и неслучайно историята ми е от любимите предмети. Вече на няколко пъти ми се случва да чета за Венеция и се убедих, че искам да посетя този град и все повече започна да ми харесва италианския, не знам кой език по-напред искам да уча - испанския или италианския. Запозната съм доста добре и от музикална гледна точка с конкретната тематика, от пети до седми клас имах страхотна госпожа по музика и честно, учех по този предмет и то с желание. Просто ми е интересно да разбера нещо повече за композиторите, епохите, жанровете, всичко, а и това е един вид обща култура(не знам моята колко голяма стана вече).
  Първото, което ме заинтригува в Цигуларят от Венеция, обаче, беше корицата. Невероятна е и е толкова очарователно сладка. Не знам какво ми става, но страшно се запалих по лилавото.
Тази книга разказва за тайната любов на Вивалди, което се вижда на пръв поглед дори от корицата, но после? Това до тук е ясно, но то далеч не разкрива всичко. Всичко започва от самото начало и е представена не само връзката на композитора с дъщерята на богат търговец, но и венецианското общество през 18 век. През тези сурови времена любовта е била лукс, който в уговорените бракове рядко имаш шанса да срещнеш. Било е крайно ощетяващо откъм нравствената същност на човека, по-скоро жените, защото са живеели нещастно.
  Книгата се разказва в първо лице от името на главната героиня, Адриана д'Амато - дъщеря на заможен търговец. Тя е едно нещастно момиче, защото е загубила майка си, а баща ѝ... е, какъв може да е един консервативен баща освен жесток и да забранява всичко на детето си, особено ако е момиче? Тук отново ставаме свидетели на тази несправедливост към женския пол, която в миналото е била практика. Адриана е талантлива цигуларка, която намира утеха единствено в музиката и след дълго прекъсване желае отново да се върне към нея. И точно така се срещат с прочутия композитор, маестрото.
  В началото всичко тръгва по един начин и изобщо не можеш да предположиш какво следва. По едно време изпитах яд към баща ѝ, към времето, в което живее и към всичко, защото всичко е несправедливо. Имах някои други очаквания относно развитието, така де, предположения, но те бяха в пълен контраст с това, което действително се случи. За пръв път чета книга от Алиса Паломбо, но ми хареса начинът, по който е написана и още повече, че авторката се е вдъхновила от Антонио Вивалди, а това е доста голямо име в музиката. Просто има някои личности, за които всеки е чувал по един или друг начин.
  Книгата е като цяло не особено натоварваща(зависи колко емоционален може да бъде човек) и е приятна за четене. На мен много ми хареса и не съжалявам, че я прочетох.

Няма коментари:

Публикуване на коментар