неделя, 13 март 2016 г.

Кървава роза - Андреа Креймър

  КНИГА ТРЕТА ОТ ТРИЛОГИЯТА „НОЩНА СЯНКА“

Рейтинг:

  Определено това е динамичния край на една спираща дъха трилогия.
  Съвсем непланирано прочетох всяка от книги през около два месеца. Изобщо нямах намерението да отлагам толкова много прочитането им, но по стечение на обстоятелствата се получи така. Най-сетне мога с радост да заявя, че съм прочела и трите, защото много ми харесаха. Тези книги бяха от малкото, които съм чела само с върколаци. Единствената друга поредица, която съм чела с върколаци не беше толкова добра като тази.
  Харесвам корицата, нежна е. Гърбът ѝ ми направи особено впечатление и като човек, занимаващ се с уеб дизайн ми се стори интересна комбинация от светло сив фон и съдържание на червен фон. Въпреки че този път оригиналната корица никак не отстъпва на тази и ми е трудно да избера, защото и двете ми харесват.
  Кървава роза успя да ме остави без думи. Трудно е да сдържаш всичките си емоции, които искат да излязат наяве, а не си сам. Успя доста да ме разтърси, наистина не очаквах нищо подобно за края. Не мога да кажа, че съм разочарована, не, по-скоро съм тъжна, защото в представите ми за „хепи енд“ това някак... не се вписваше.
  Убедих се в едно - аз никак, ама никак не обичам любовните триъгълници, и без това като отида в магазин не мога да реша между две неща, а да избирам между двама души? Абсурд! На Кала никак не ѝ е лесно с Рен и Шей наоколо и това прави чувствата ѝ още по-объркани. От самото начало повече харесвах Рен, защото предпочитам силата, лъхащата опасност, изгарящата страст, която той излъчва. Това не означава, че не харесвам Шей, просто той е неговата абсолютна противоположност и олицетворява сигурност, спокойствие... а аз не си падам точно по това, защото на мен би ми било скучно.
  Авторката наистина не щади героите си, което доста ми напомни за мен самата, даже прекалено много. Може би това ще ми е за урок да се поставя на мястото на читателите, когато убивам героите си. От гледа точка на писателя е много по-различно, докато го пише е едно и не му въздейства така, както ако го препрочете и усети истинския ефект, който се постига в читателя.
  През цялото време не знае какво да очаквам и тръпнех от любопитство и вълнение да разбера какво ще е случи. Краят беше наистина неочакван, с което Андреа Креймър безспорно успява да спечели читателите. В този случай, завършекът не можеше да се предвиди при никакви обстоятелства и точно това ми направи най-силно впечатление.
  Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.

Няма коментари:

Публикуване на коментар