Рейтинг: 
Тази е една от любимите ми книги в поредицата, но не и колкото предходната, нея почти никоя друга не може да я настигне по предпочитанието ми. Всъщност повече ми допадаше развитието с Бъч, отколкото любовната им история, защото по едно време вече ми идваше в повече и ако на Мариса най-сетне не ѝ бе дошъл умът не знам какво бих искала да я направя, честна дума.
Радвам се, че Дж. Р. Уорд е на мнение, че всеки от героите трябва да си има своя щастлив край. Все пак щеше да е малко тъпо някой да завърши трагично и после да има книга за останалите и да си продължава все едно нищо не се е случило.
Бъч стана една доста важна фигура във войната с лесърите, за което се радвам, защото той се чувстваше така непотребен все едно няма предназначение. Харесва ми също, че всяко от имената е дума с конкретен смисъл от английски. Например неговото, Дистройър, което означава „Разрушителя“.
С Бъч има много забавни моменти и точно заради това ми харесва много. Той е един от най-забавните герои в цялата поредица и няма как да не те накара да се засмееш поне веднъж на някоя от многобройните му шеговити случки. По едно време не ми хареса на къде бие приятелството им с Вишъс тъй като аз съм твърде против... подобни неща. Но се постарах да се изразя възможно най-деликатно към това, защото много харесвам поредицата, за да ме накара едно такова нещо да имам каквото и да е негативно отношение към нея.
Завършекът ми хареса, книгата е хубава и до момента тя е една от тези, които ми направи най-силно впечатление.
Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.
Няма коментари:
Публикуване на коментар