A gentle Grace - Jillian Eaton

  КНИГА ЧЕТВЪРТА ОТ ТЕТРАЛОГИЯТА „WEDDED WOMEN QUARTET“

Рейтинг:

  Четвъртата и последна книга се оказа най-дълга. От оригиналните корици, тази ми се струва най-хубавя. Някак отговаря на заглавието и изглежда нежно. Оставих Грейс с главна буква, защото не бях сигурна дали означава грация или е името на героинята, защото тя се казва така.
  Грейс е просто... ненадминат случай, определено. Безспорно говори каквото ѝ влезе в устата, но това е най-малкото всъщност. Тя е доста непохватна и няма да е тя ако не направи някой гаф. Обикновено изсипва или събаря нещо, спъва се, пада... такива неща. На мен това ми се струва малко далеч от очарователно, така де, от нейна гледна точка това е ужасно унизително, а аз мразя да се чувствам така затова я съжалявам. Грейс е хубава, но никой не я намира за красива, само хубава, защото нейната красота е твърде обикновена, семпла. Докато сестра ѝ, Розалинд, която е по-малка е наистина красивата и очевидно я засенчва. Но за разлика от Грейс, тя почти не говори и не е никак разговорлива.
  Така и не можах да разбера още от предните книги какво не харесваше най-вече Жозефин у годеника ѝ, Стивън. Той я обича, което е най-важното, и я прави щастлива. Е, в тази книга допусна някои грешки като скри разни неща от нея, но кой мъж не греши? За мен той си остана перфектния за Грейс от самото начало. Въпреки че е само граф, а семействата на момичетата обикновено се целят към нещо по-високо, той е добър и честен човек, което е нещо като аномалия в аристокрацията, струва ми се.
  Тази тетралогия е приятна и интересна. Стига да има време, за един ден е напълно възможно да се прочетат, както направих и аз. Да, ревютата се публикувани в различни дни, за да не са струпани на куп, но книгите прочетох в един ден. На мен ми харесаха и не виждам причина защо да не се прочетат.