Рейтинг: 
Тази книга доста се различава от предходната, защото Маргарет е коренно различна от Катрин. Тя е като барут, чийто фитил се пали по-бързо от скоростта на звука. Доста е своенравна и е голям инат, точно колкото и съпругът си, Хенри. В началото си го представях много по-различно, защото авторката доста добре се бе постарала да създаде впечатлението, че той е един пълен кретен(плюс още някое и друго определение, което ще спестя от вежливост). Всъщност е привлекателен, даже много. Руса коса и зелени очи - ето това е комбинация, която се среща рядко, но пък е ослепителна. Интригуващо е как все едно външностите им се допълват - на нейната рижа коса биха отивали зелени очи, типична класика, а сините на него, но все пак червена коса със сини очи също не е лоша комбинация.
Може всички четири книги да имат едно общо нещо и то е, че браковете им са неуспешни, но те са неуспешно по своему. Катрин и Хенри на практика изобщо не се познават и преди да науча причината за пренебрежителното му отношение към нея, също мислех като нея. Катрин ми харесва като героиня, защото е дръзка, силна и непоколебима, а мен ме дразнят слабите героини сякаш това е приказка, в която от жената се очаква да стои и да бъде хубава, а останалите да свършат всичко вместо нея. Харесва ми и как са взети под внимание конете, смятам, че са едни изключителни и грациозни животни.Тази книга май е малко по-дълга от предходната, но честно казано не го усетих. Даже ми се струва, че беше твърде кратка, защото ми хареса, но ми идва твърде сбито. Чудя се защо Джилиян Итън ги е направила толкова кратки. Би постигнала по-голям успех ако бяха по-дълги с повече интрига и действие. Реших да добавя и българската корица на фен превода, която отново ми допада повече.
Няма коментари:
Публикуване на коментар