Град на изгубени души - Касандра Клеър

КНИГА ПЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „РЕЛИКВИТЕ НА СМЪРТНИТЕ“

Рейтинг:

  Наистина нямах търпение да прочета тази книга. Град на паднали ангели завърши с доста отворен край, който само повдигна нови въпросителни. Е, Град на изгубени души отговаря на тях, но не помня да е имало друга книга в поредицата, която толкова силно да ми е повлияла. Тази навярно е най-емоционалната и най-тъжната от всички, дори да имаше така бленуваните моменти между Клеъри и Джейс.
  Сякаш в допълнение на силно наситената откъм патос книга, корицата е завършекът на всичко това. Тя определено е любимата ми от шестте в поредицата Реликвите на смъртните. Харесва ми как момчето и момичето, очевидно Джейс и Клеъри, са застанали прегърнати. Едновременно с това всичко е някак... магическо. Тъмния фон допринася за атмосферата и ме кара да харесвам корицата още повече. Няма как да не адмирирам нещо подобно, защото е повече от възхитително.
  Тази книга се развива най-вече около Джейс и Клеъри и колкото и хубаво да бе всичко, нямаше как да не се усети, че нещо не е наред. Има разлика когато щастието е истинско и когато е фалшиво. Точно тогава зее една дупка, пропаст, която се усещаше през повечето време докато Джейс не бе истински, не бе себе си. Веднага прави впечатление промяната у него, защото от всички неща той най-много държи на своето свободолюбие и не понася нарежданията, което се вижда във всяка една предходна книга. Ала точно в най-трудните моменти се изпитва любовта. Въпреки всичко, Клеъри не се поддаде, което ми направи силно впечатление за нея като героиня. Тук тя е много по-откроена и вече заприличва на един истински ловец на сенки.
   Междувременно останалите претърпяват не по-малко премеждия. Разделени на "отбор на добрите", както се изразява Клеъри, те взаимно допълват информация и постигнатото до момента. При тях действието се развива на още няколко сюжетни линии. Най-много ме радваше това, че Джордан и Мая са заедно, защото когато някои си отиват, то просто им личи. Те са като създадени един за друг. От друга страна, обаче, Саймън е много несигурен. Също като с чувствата си към Клеъри, когато не вижда отговор от нейна страна, просто се отдръпна. А е всеизвестна истина, че жените винаги чакат мъжете да направят първата крачка, това е почти като клише дори.
  Колкото и да се опитвах да дам шанс на Себастиян, просто не се получаваше. Той е като фалшивите скъпоценни камъни - отвън красиви, но отвътре са напълно некачествени и за разлика от истинските, се чупят лесно. Истинския цвят на косата му му отива доста повече, защото черна коса и черни очи - не е много добра комбинация. С Джейс може и да имат доста прилики, тъй като ги е отгледал един и същ човек, но докато Джейс е светлината и във вените му тече кръвта на ангела, Себастиян е самото зло - у него тече демонска кръв и той е напълно безчувствен. Той е много по-зъл от Валантайн и е истински манипулатор, който може да изимитира всичко на лицето.
  Книгата е наистина разтърсваща откъм действия и направо ме остави без думи. Определено не знам какво да очаквам за последната, решаваща книга - Град на небесен огън. Но със сигурност знам значението на заглавието ѝ, както и на тази, защото тук определено има поне една изгубена душа, която търси своя път.
  Благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.