A lascivious lady - Jillian Eaton

  КНИГА ТРЕТА ОТ ТЕТРАЛОГИЯТА „WEDDED WOMEN QUARTET“

Рейтинг:

  Третата книга може би най-малко ми допадна, защото смятам изневярата за най-грозното нещо в една връзка. Поради това колкото и да искам, не мога да съм толерантна към Жозефин в това отношение и не мога да я оправдая с нищо. Уговорените бракове в миналото са били нещо нормално и ужасно неприятно. Все пак е едно на милион да обичаш съпруга, който са ти избрали. Но въпреки това да му слага рога веднага след сватбата  и дори да не се опита да го опознае поне мъничко, това вече е прекалено.
  Жозефин е своенравна личност и не пести нищо в думите си и понякога може да бъде до болка откровена. Това, обаче, ми е доста познато, защото понякога(добре, може би малко по-често) аз също съм доста невъздържана и казвам точно това, което мисля, а то не е никак приятно, за останалите. Не знам защо, но аз си я представях брюнетка, а не блондинка както е, мисля че това повече се вписва на образа ѝ.
  Казах, че не оправдавам постъпките на Жозефин и е така, но също така не оправдавам и съпругът ѝ, Траверсън. Да стои мълчаливо отстрани и да се прави сякаш нищо не е станало, не е решение на проблемите. Относно това и той има вина, ако беше казал нещо поне веднъж можеше и да не се стига до там. Проблемът му е, че е твърде затворен и не може да изрази чувствата си. Този образ на мъж не ми допада особено, въпреки че нямам нищо против оставената му по-дълга коса. Авторката е използвала едно много интересно сравнение, за да опише очите му - нарича ги вълчи очи. Мисля, че това е новият ми любим епитет.
  A lascivious lady е в пълен контраст с предишните две книги, защото там жената бе по-слабата фигура, а мъжете бяха влиятелни, привлекателни... Тук не може да се каже точно това, защото Жозефин е по-самоуверената, а Траверсън е само граф, докато Маркъс и Хенри са херцози, разликата е огромна. Но пък книгата е хубава и е историческа романтика, което е най-важното.