Град на паднали ангели - Касандра Клеър

КНИГА ЧЕТВЪРТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „РЕЛИКВИТЕ НА СМЪРТНИТЕ“

Рейтинг:

  Честно казано за тази книга бях в пълно неведение. След края на Град от стъкло просто не знаех какво да очаквам. Книгата завърши толкова... заключващо, че ме навеждаше на мисълта след като има още толкова на брой книги до края, да се появи някакъв нов злодей или друг проблем. Е, за това бях права. Нарочно дори не бях чела предварително резюмето, за да бъде елемента на изненадата по-голям.
  Тази корица ми е любимата до момента и понеже съм видяла останалите две книги, смятам, че и трите са възхитителни. Тази книга има топли есенни нюанси и противно на моето нехаресване към този сезон, корицата ми харесва ужасно много. Всичко е съчетано много добре и просто няма как да не ми хареса.
  Толкова се надявах на дългоочакван хепи енд за Клеъри и Джейс, но къде ти. Тъкмо когато всичко се нарежда и изглежда, че е наред, отново се случва нещо, което да ги раздели. Изумявам се на умението на Касандра Клеър да продължава да проточва отношенията им и да измисля нови пречки. Наистина е вярно също и че обезателно трябва веднага след тази книга да започна и следващата, защото не бих издържала на любопитството и желанието да разбера по-скоро какво ще стане. Тяхната любов е толкова силна и преминава през толкова много изпитания... кара те истински да им се възхищаваш за постоянството и устойчивостта, въпреки това, което им се случва.
  Направи ми впечатление, че до момента във всяка от книгите действието се развива за невероятно кратък срок. Показателно колко добре умее авторката да ни въвежда в напрежение и да вплита толкова много неща за този времеви промеждутък. Похвално е и колко са големи всички книги, всяка надхвърля обем от 300 страници. Това може би е една от малкото на брой поредици с доста дълги глави, които харесвам. По принцип обичам по-кратките, защото предпочитам ако реша да правя нещо(в повечето случаи ако ме накарат да направя нещо) да е след като приключа главата, но в случай с дългите глави - поне страницата, на която съм.
  В Град на паднали ангели също се обръща внимание и на останалите герои, особено на Саймън и неговото... сложно положение. Смятам, че с Изабел си подхождат повече, защото Мая... не я виждам с другиго. Когато някои просто са си отредени да бъдат заедно им личи. Интересно е, че Алек има склонност да запомня привидно ненужни неща, просто така. Мисля, че с него имаме доста общо, защото той е по-затворен тип, а аз съм същата, включително и склонността за помнете на такива неща.
  Също много харесвам заглавието на книгата. То те подтиква да я прочетеш. Загатва ти нещо и кара въображението ти да заработи за най-различни неща, но без да е сигурно кое от всички тях може да е пряко свързаното. Чак когато прочетох книгата се сетих, че имам книгоразделител точно по темата.
  Четвъртата книга от Реликвите на смъртните е като бомба със закъснител, чийто фитил е вече подпален - държи интереса ти до край и те кара непременно след нея да започнеш със следващата книга. Много ми хареса и мисля, че това е една от книгите в поредицата, която най-много ми е харесала до момента.
  Много благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност.