Рейтинг: 
Замисълът на корицата е много добър. Представен е модел на лабиринт на преден план, а на заден - златния ковчег на Кронос. Още от самото начало ме заинтригува изображението и от заглавието бях наясно, че става дума за Лабиринта създаден на о. Крит.
Много се впечатлих от структурата на тази плетеница от коридори и пътища, наистина е гениално хрумване. Дедал определено е бил гениален.Още повече се изненадах от новата интерпретация, че не кълбото на Ариадна е било ключовия елемент в откриването на верния път, а самата тя. Наистина започнах все повече да харесвам стила на писане на Рик Риърдън и ми направи впечатление, че той пише винаги нещо свързано с митологията и точно това ми харесва най-много. Вълнуващо е, неслучайно аз все още имам желание да си купя книгата с митологии и легенди от Николай Кун(имам друга, но искам и тази още от преди години, просто ми е интересно и я искам).
В Битката за Лабиринта вече си личи, че Пърси е пораснал. Мисленето му не е като дете на дванадесетгодишна възраст, а на един съзряващ юноша. Това ми напомня и за мен самата, защото на дванадесет си бях още ден, но на петнадесет вече съвсем не разсъждавах като тогава. Дори преди да беше забавно, смятам че сега е по-интересно когато той започва да мисли други неща, тъй като съм свикнала да чета доста разнообразни любовни романи, дори ми е любопитно да проследя как един мъж описва тези неща. Едно е да бъде жена и съвсем друго - мъж, различно е.Осъзнах, че не казах почти нищо съществено за книгата, но не направих ревюто навреме и започнах с пета книга, не искам да ги смеся и да направя някой спойлер без да искам. Книгата е интересна, вече дори започнах да се повтарям, и ми харесвам. Както и отново ще препоръчам поредицата за Пърси Джаксън.
Няма коментари:
Публикуване на коментар