Знакът на Атина - Рик Риърдън

КНИГА ТРЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „ГЕРОИТЕ НА ОЛИМП“

Рейтинг:

  Забавих се с ревюто, защото ми се четеше и исках да продължа със следващата книга и нямах време да го напиша. Така или иначе е със задна дата като всички останали и това почти не е от значение.
  Ужасно много харесвам корицата, може би тази ми е любимата като цяло от всички до момента. Самия фон, совата, която изглежда толкова яко, Пърси и Джейсън, които се бият помежду си(оп, малък спойлер, но спокойно, не е каквото изглежда). Наистина ми харесва цветовата комбинация и избора на изображения. Има логика да е изобразена сова, защото тя е символът на богинята Атина, а от заглавието си личи, че книгата е свързана с нея.
  От тази книга интересът ми значително се повиши. Главната причини - действието не се развива в лагера „Юпитер“, който честно казано никак не ми харесва и предната книга тези римски неща доста започнаха да ме дразнят. В Знакът на Атина седмината герои най-сетне се срещат и са готови да поемат към своя подвиг. Поне вече разбрах кой със сигурност е седмия - Анабет. Нико им помага, спор няма, но явно неговата роля е друга. Беше толкова хубаво, че Анабет и Пърси най-сетне се събраха! Докато героите са на своята мисия да затворят Портите на смъртта, Анабет има своя собствена свързана с нейната майка. Тя трябва да открие загубената от преди две хиляди години статуя на Атина Партенос, която е способна да донесе мир между лагерите. Признавам си, че през цялото време чаках откриването на тази статуя. Бях любопитна да разбера какво ще стане когато бъде отнесена в САЩ и дали някак магически римляните и гърците ще се помирят. Уви, това така и не става ясно тук. Като първа книга, в която всички са заедно на борда на кораба Арго ІІ, все още характерите им не си пасват и е нужно време, за да се опознаят. Лио, Франк, Пайпър, Хейзъл, Пърси, Анабет и Джейсън преминават през доста приключения и премеждия по пътя за и в Рим, Вечният град. Краят обаче е наистина изненадващ(не бих казала особено приятно) и направо ме остави без думи.
  Много харесвам поредицата за Пърси Джаксън и продължението Героите на Олимп е много по-бурно и вълнуващо от боговете на Олимп. Там единствената изпълнена с подобно напрежение книга, бе петата и последна за поредицата. Тук, обаче, всички са така. Обичам когато вниманието ми изцяло е погълнато от нещо толкова интересно. Точно в това е тръпката да те кара да искаш да разбереш още и да продължаваш да четеш. Смятам, че това е смисълът на хубавите книги - да те заинтригуват до толкова, че да не искаш да ги оставиш и да ги прочетеш на един дъх, а накрая да не ти се иска да ги оставиш.