четвъртък, 28 януари 2016 г.

Кръвта на Олимп - Рик Риърдън

 КНИГА ПЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „ГЕРОИТЕ НА ОЛИМП“

Рейтинг:

  Петата и последна книга от поредицата Героите на Олимп е най-напрягаща и държаща под напрежение от началото до края.
  Дори след като бях наистина изморена в края на седмицата и трябваше пак да ставам рано за петъка стоях до късно докато не прочетох книгата. Нямаше как да оставя някакви си 20-30 страници за другия ден, какво значение имаше дали ще си легна половин час по-рано или по-късно? Четох я с огромен интерес и умирах от любопитство да разбера какво ще стане щом най-сетне Гея се пробуди. Всъщност, бях си направила малък спойлер с края и ми беше ясно какъв ще е, но все пак е вълнуващо да разбереш всичко от игла до конец.
  На корицата тези съществата особено много завземат гледката и всичко останало се превръща в заден фон, който забелязваш в последствие. А тези двамата не бих казала, че са красиви, което съвсем запълва впечатлението ти от корицата, но все пак тя не е най-важната, разбира се.
  Честно казано, след като действието не се развива в лагер "Юпитер", дори римляните ми се сториха по-приятни. Успях да си променя мнението за Рейна и през цялото време се надявах тя и Нико да станат гаджета, защото мисля, че си отиваха и щеше да е толкова хубаво и за двамата ако беше станало... Рик Риърдън наистина умее да протака действието, все пак чаках две книги, за да пристигне Атина Партенос в лагера на нечистокръвните. Очаквах когато я занесат и просто да стане нещо като "пуф" и готово и май се оказах права. Накрая когато оставаха двадесет-тридесет страници, а основното действие не бе приключило само си мислех как може да приключи за толкова кратко време като има само двадесетина страници! Е, друг въпрос е, че аз четох в е-формат и може да са били петдесет страници, но пак ми се видяха малко. Просто обичам краят винаги да е дълъг.
  Много харесвам поредицата и финалът определено ми хареса. Надали има по-подходящ завършек от този. Напълно подкрепям решението на автора да го остави отворен. Така най-добре може да се остави воля на въображението, защото всеки вижда края по свой начин, има си идеи, а понякога авторовите може да не са най-добрите и това се оказва най-добрия избор. Героите на Олимп беше много по-бурна и напрегната поредица от Пърси Джаксън и боговете на Олимп, наистина много ми хареса и съм страшно доволна, че прочетох и двете.

Няма коментари:

Публикуване на коментар