Синът на Нептун - Рик Риърдън

  КНИГА ВТОРА ОТ ПОРЕДИЦАТА „ГЕРОИТЕ НА ОЛИМП“

Рейтинг:

  Най-голямо предизвикателство се оказа да свикна с всичките тези римски неща, но колкото повече се стараех, толкова по-скептична ставах. Поне се убедих в едно - не харесвам римската митология и техните възгледи. Хубаво то е, че Пърси отново се завърна, но римският лагер никак не ми хареса. Техния мироглед е пряко свързан с войната, работата в екип(легионите), взимането на важни решения от сената(това твърде много ми напомня за структурата на републиката, а аз съм привърженик на монархиите, тези уж демократични неща не са ми по вкуса) и т.н.
  Харесвам корицата заради вода и леда, обичам тези неща. Винаги съм харесвала всичко свързано с водата. Това определено е Пърси, а зад него мисля, че беше грифон. Самото място... няма да издам къде се намира, но малко са опциите на земята където има айсберг и ледена земя.
  Не знам аз ли имах чувството или Пърси помнеше повече, а и си спомняше по-бързо от Джейсън. Пърси е забавен, харизматичен, по-чаровен, а Джейсън... той е твърде дисциплиниран, сериозен и това е малко скучно. Пълно олицетворение на римляните, а аз за жалост, не ги харесвам. В книгата се появяват още двама нови герои, които подозирам, че са останалите от пророчеството за Седмината. Колкото и да го мисля, обаче, се чудя кой би могъл да е седмият - Анабет или Нико? Смятам, че и двамата имат важна роля, но не знам каква точно. Честно казано, не съм напълно сигурна какво мисля за Франк и Хейзъл. Те са ми по-скоро безразлични от новите. Франк е доста... неопределен и ми е странно да си представя, че той е китаец. От друга страна, Хейзъл ми допадна, защото е дъщеря на Хадес, пардон, Плутон. А междувременно още повече започнах да харесвам бога на мъртвите, не знам защо, просто винаги съм си падала по-възможно най-опасните и неподходящите, точно тази лъхаща от тях опасност ме привлича най-силно.
  Не си изградих никак добро мнение за римската вариация на Лагера на нечистокръвните, „Юпитер“ и не знам дали ще си го променя до края на поредицата. Харесвам основния замисъл на Героите на Олимп и това, че Синът на Нептун не ми е от любимите книги, не значи, че не харесвам цялата поредица. Любопитна съм да разбера какво ще се случи по-нататък и ще прочета останалите книги, мисля че си заслужава да се прочетат.