четвъртък, 21 януари 2016 г.

Изчезналият герой - Рик Риърдън

КНИГА ПЪРВА ОТ ПОРЕДИЦАТА „ГЕРОИТЕ НА ОЛИМП“

Рейтинг:

  Бих казала, че това си е направо съвсем нова поредица обогатена с нови персонажи и митология.
  Изчезналият герой е първа книга от spin-off поредицата на Пърси Джаксън и боговете на Олимп - Героите на Олимп. В началото ми беше доста трудно да свикна с новите герои, особено липсата на Пърси. Четох цели пет книги за него и изведнъж - хоп! - няма го. Беше толкова странно... Ала пък хрумването на автора е много добро да преплете гръцката и римската митология(държа да вмъкна, че аз харесвам гръцката, римските имена и всичко са ми много странни и никога не са ми харесвали).
  Корицата ми харесва, хубава е. Определено направих добре, че прочетох Досиетата на героя тъй като там е новелата за бронзовият дракон, който тук определено има значителна роля.
  Новите трима герои в началото едва ги възприех и не ми допадаха особено. Просто и тримата бяха... ами толкова „срещу“ всичко това и бяха абсолютно абстрахирани и изобщо не искаха да се доверят на останалите, за да споделят, което си е гадно. Много е странно, че Джейсън на английски може да е и Язон. Свързах новият лидерски герой с Пърси, само че на него му липсваше хумора и всичко, което Пърси притежава. Липсва онази харизма и просто не успя да ме спечели като Пърси. Пайпър в началото никак не я харесвах заради намеренията ѝ да предаде приятелите си, беше толкова глупаво и наивно от нейна страна да смята, че така ще успее да спаси когото и да било! А аз изключително много мразя наивните героини, това е ужасно дразнещо, защото все едно сами се заблуждават и си внушават, че така е правилно. Единствен Лио ми допадна от самото начало, защото е забавен и има уникална дарба. Въпреки че е син на Хефест, който не се слави с красотата си, той е очарователно и приятно момче.
  Новият враг не беше трудно да се досетя кой е, все пак щом се спомене земята и тези неща бързо достига до ума, че има само едно божество, което може да бъде обвързано с тези неща - Гея. Също и стилът на писане е по-различен. Най-напред вече е от трето лице, а не от първо, както беше преди с гледната точка на Пърси, но е логично, все пак тук него го нямаше. Хареса ми как един вид като заглавие на главата е написано едно от трите имена - Джейсън, Пайпър или Лио, в зависимост около кого от трима им ще се върти действието. Новият сатир е доста... странен. Обаче много ми хареса аурата Мели, нимфа на вятъра, която ми е и адашка.
  Като цяло Героите на Олимп успя да ме заинтригува и съм любопитна да разбера какво ще стане по-нататък. Друго нещо, е че тези книги са значително по-дебели от предходните и едно е 300, друго е 500+ страници. Определено я препоръчвам за тези, които са чели Пърси Джаксън и боговете на Олимп, за да си завършат един вид цялостната представа за всичко. А и несъмнено поредицата е много интересна.

Няма коментари:

Публикуване на коментар