сряда, 13 януари 2016 г.

Проклятието на титана - Рик Риърдън

 КНИГА ТРЕТА ОТ ПОРЕДИЦАТА „ПЪРСИ ДЖАКСЪН И БОГОВЕТЕ НА ОЛИМП“

Рейтинг:

  Две книги в един ден, плюс това, че бях на училище, наистина понякога не знам кога да спра. Прочетох Морето на чудовищата и Проклятието на титана една след друга, за мен са кратки и се четат бързо, но все пак времето ми беше доста по-ограничено от нормалното и 600 страници са си...600 страници!
  Осъзнах, че в предните си две ревюта пропуснах да коментирам корицата и се чудех какво забравям. Всяка корица отговаря на определено действие от книгата, което я прави напълно достоверна и в същото време те кара да любопитстваш какво ли точно може да се случи ако просто се загледаш за малко в нея. Плюс, че тази специално е синя, а аз обичам синьото, с което ми харесва още повече от предходните две.
  Действието наистина започва да се заплита и да става някак... по-сериозно. Личи си, че опасността от Кронос е много по-голяма и че той събира сили. В една друга поредица, в която се включваше гръцката митология, Кронос пак беше лош герой и не ми е никак трудно да свикна с този му образ, някак... ами отива си му. Направи ми впечатление как със всяка следващата книга Пърси расте толкова бързо. В Похитителят на мълнии беше на дванадесет, а сега е на четиринадесет, близо петнадесет години. Понеже Юли ме спойлна малко, че в последната книга е як ми е още по-любопитно да разбера как ще се промени до тогава(физически, но и психически).
  Не знам защо, но ми е интересно героите да се запознават с останалите богове. От представените в тази поредица богове, най-много ме заинтригува Аполон. Той е забавен, говори много и се носи по течението, има лек, простодушен характер и дори когато се оплескат нещата той го приема като дреболия. Да не забравим, че е страшно готин и има страхотна кола!
  Спомням си титана Атлас от една друга поредица, където той участваше в една новела за него и богинята Нике. Там беше наистина приятен герой и го харесвах, но тук е повече от ужасен, наистина. Нямах представа колко зъл може да бъде. Благодарение на тези книги научавам и повече митове, което си е обогатяване на общата култура, което аз изключително много подкрепям.
  Както и предходните, тази книга също е интересна и лека за четене. Смятам, че ако си чел някоя дълга, тежка книга и имаш нужда да се разсее с нещо по-бързо и ненатоварващо, Пърси Джаксън е идеалната поредица за тази цел.

Няма коментари:

Публикуване на коментар