Рейтинг: 
Корицата всъщност ми допада, защото е черна. Точно заради това ми харесва и смятам, че е много подходяща за края, дори повече след като прочетох книгата.
Последният олимпиец е кулминацията на поредицата. Наистина е страшно интересна и въпреки че като за край на седмицата съм още по-уморена просто нямах търпение да я завърша. А и от кога чаках да разбера какво точно ще стане с Пърси и Анабет. Според мен те са сладка двойка и си отиват. Ала голямо чакане падна докато най-сетне има развитие между тях. През цялото време се чудех каква е ролята на човешкото момиче Рейчъл. Тя и Пърси просто... не ги виждах, между тях нямаше как да се получи, но няма да отрека, че ми олекна много повече когато тя съвсем се „махна от пътя“. Все пак Анабет е умна и няма как да не ревнува от нея като вижда отношенията им, а с Пърси са много по-хубава двойка.
Кронос ми стана още по-антипатичен от преди. Толкова много действие и събития... през цялото време бяха като на тръни. Не очаквах да има толкова лоши неща, които да се случат въобще. В представите ми беше... да речем доста по-различно, но ако беше така щеше да е твърде „съвършено“. Всъщност така си е добре, въпреки че бих променила едно-две неща.
Боговете са ми страшно забавни когато са заедно и започнат да спорят за глупости или се заяждат помежду си. Не знам защо, но харесвам Хадес, какво като е владетел на Подземния свят, и той е олимпийски бог като всички останали. Просто е забавно, а аз обичам да се смея.След като приключих(почти) с тази поредица съм в пълна неизвестност за какво ще става дума в Героите на Олимп и си умирам да разбера. Книгите за Пърси Джаксън се оказаха толкова интересни и вълнуващи, дори не подозирах колко приятно четиво са! Е, въпреки че тази книга не е най-приятната, но заради края си заслужава всичко. Определено страшно харесах книгата и ми остави много добро впечатление. Наистина препоръчвам тази книга както и цялата поредица.
Няма коментари:
Публикуване на коментар