Рейтинг: 
Втората книга е изпълнена с още повече приключения и наистина съм много заинтригувана. Често се споменават най-различни митове и ми направи впечатление, защото определено е отнело доста щателно проучване на всички старогръцки легенди и митове от самия автор, за да избере най-подходящите за идеите си. Факт е, обаче, че се е съобразил дословно със всеки един от тях и са напълно достоверни. Но останалата история вече е измислена от самия него. Благодарение на това успях да си обогатя общата култура с още митове понеже няма как да знам всичките, твърде много са.
Още като прочетох резюмето и видях брат и Пърси в едно изречение бях напълно шокирана понеже изобщо не бях очаквала подобно нещо. Особено, че брат му може да се окаже нещо... подобно. Освен всичко останало, самата поредица е обвита от една мистерия, която още повече те кара да искаш да прочетеш останалите книги. Което ми напомня, че и представа си нямам защо преди не съм проявявала интерес към Пърси Джаксън.
Пърси Джаксън е герой, който се запомня и няма как да забравиш. Където е той, там има и неприятности. Обичам герои, които просто привличат неприятностите и са магнит за тях. Освен това обожавам нотката хумор, която авторите влагат в произведенията си, тя просто завършва всичко и прави четиво още по-приятно, особено в приключенските романи.Бих казала, че Морето на чудовищата е не по-малко интересна от първата книга и също е много интригуваща. Чудя се дали за напред ще бъдат разгледани някои по-интересни митове или други важни артефакти, тъй като в Похитителят на мълнии беше мълнията на Зевс, а тук е Златното руно. Но определено много харесвам книгите и възнамерявам да ги прочета, защото са хубави и си струват четенето.
Започнах я миналата година и я зарязах. И аз не знам защо, беше интересна. Една приятелка за малко да ме убие понеже и е любима. Мисля да я прочета отново сега. Ревюто ти е страхотно :)
ОтговорИзтриване