Тази книга ми разказа игрите отвсякъде. Изобщо дори не можех да подозирам какво да очаквам. Определено те държи в напрежение от първата до последната страница и... направо ти спира дъха!Харесвам ми това, че българската корица на издателство Сиела е наистина чисто черна. Обикновено не е така, но тази... о, това е истинско матово черно, разкош! Е, оригиналната също си е хубава, но тук не избирам нищо.
След като чаках няколко месеца като така и не си закупих нито една от двете книги, реших, че е време да прочета Стъкленият меч със или без книжен вариант. Може би ако вчера не се бях разсейвала през следобеда можеше още тогава да я завърша де, но смятам, че 400 страници не бяха малко, а днес само я довърших. Друга не до толкова разумна постъпка от моя страна - още преди месеци след като прочетох Алена кралица сметнах за много умна идея да видя как завършва тази книга. Така още преди месеци знаех какво ще стане и докато четях се разяждах отвътре. Така че не се спойлвайте предварително, няма да ви допринесе с нищо хубаво.
Първата книга завърши с бягството на Мер и Кал след като и двамата бяха обвинени несправедливо и в последствие станаха обявени за национално издирване. Мейвън е истински кучи син, не знам как Мер изобщо би могла да таи и едно добро чувство за него, та той е истинско демонско изчадие! Досущ като скъпата си майчица, но и нейният ред ще дойде.
Добре, шипвам Мер и Кал още от Алена кралица и то просто си е очевидно, че те са един за друг, но защо нямаше нищо в това развитие? Ох, много мразя когато трябва да чакам двамата герои да се осъзнаят и съберат, това е най-гадното. Е, предполагах, че ще работят заедно, все пак... какво друго им остава? Те вече са загубили толкова много, особено Кал.
Беше ми особено интересно когато Мер и останалите събираха своя малък отряд от новокръвни. Не очаквах в това да мине цялата книга, в един момент щеше да стане еднообразно и именно затова авторката е постъпила много уместно вмъквайки някои несполуки и неприятни срещи, за да разнообрази това. Едни от най-интересните, поне за мен, нови герои бяха Ейда, която може да запаметява всичко(с такъв ум... леле, бих се видяла на седмото небе от щастие, аз и без това помня като невидяла и обичам всичко свързано с умствената дейност); Нани, която може да се преобразява, което ми направи препратка към Адски устройства, по-точно Ангел с часовников механизъм когато се запознавах тепърва с героите и особено Теса и нейните уникални способности. Останалите не ги помня достатъчно добре, но тези ми се отличиха със сигурност.
Книгата е изпълнена с всякакви обрати - и очаквани, и неочаквани. Можеш да очакваш буквално всичко. Ето тук цитата вмъкнат и на самата корица се оказва още по-верен: „Всеки може да предаде всеки.“ След като я прочетох направо бях... сразена. Бях останала без думи и не знаех въобще какво да кажа. Тази книга ме накара да си глътна езика, остави ме с толкова много чувства... направо бях преизпълнена от тях. Но въпреки силното си емоционално влияние ми хареса много. Ето това е една запомняща се книга, която да остави следа върху мен и да я помня дълго след това. Хареса ми всичко, дори на места да беше твърде гадно и жестоко. Според мен действието се развива много добре и не е нито прекалено бавно, нито прекалено бързо. Ако някой смята, че това е бавно, значи не е чел Игра на тронове. Останах изненадана и колко лесно ми е да чета в сегашно време, просто трябваше да преодолея този свой тесногръд възглед и да се насладя на книги, които напълно го заслужават и да не бъда толкова назадничава заради едното време.
Стъкленият меч беше и е феноменален роман. Не знам каква ще е третата, но дори и ако е наполовина като тази... леле, очаква ме силна доза емоции, отново. Но няма да откажа. Втората книга наистина е по-добра или поне по-разтърсваща от първата, така че горещо я препоръчвам на всеки, който още не е чел Алена кралица. Заслужава си и определено няма да съжалявате!
Няма коментари:
Публикуване на коментар