Най-сетне успях да прочета и последната излязла до момента книга. Да се надяваме, че ще има още доста, за които така или иначе ще се наложи да почакам. Още от самото начало The Midas Legacy започна добре, т.е. обещаващо и доста интригуващо и не ме разочарова. Напълно в стила на Анди Макдермът, Нина и Еди се изправят пред поредното приключение и смъртни опасности.Още от заглавието става ясно с какво има общо. Както се знае от общоизвестния мит, Мидас е гръцки цар, който може да превръща всичко, до което се докосне в злато. Е, тук митът е доста... преработен. По-скоро е изкаран като грешен, а истината е съвсем различна. Няма да издавам спойлери, но митът е основан на нещо съвсем със същата способност.
За пореден път се изненадах от богатството откъм въображение на автора, както и трябва да отбележа, че всичко това с историческите загадки... всяка една е изисквала подробно проучване, за да се запознае с материята и да избере на какво ще се основава книгата му. Тук се намесва въображението, за да дообработи вече съществуващ мит или легенда. Сама аз съм правила по-дребни проучвания за собствените си фикшъни(особено тези, които са го изисквали повече) и мога да потвърдя, че това не е маловажна работа и от това зависи как ще се развие историята в зависимост каква е загадката и какъв е нейният отговор.
Тази книга надмина по опасности и напечени ситуации много от предишните книги. Също и такова протакане... ето това адмирирам аз като човек, който харесва и прилага протакането постоянно. Доста дълго главния злодей беше прикрит и най-напред смятах, че ще е друг, както очевидно е възнамерявал да постигне ефект автора и успява. Точно тогава си помислих, че за първи път злодея ще е малко или много уравновесен и няма да е нито фундаменталист, нито да следва някаква фикс идея, но... надали щеше да бъде антагонист ако не е обсебен от нещо, нали?
Тук тайната изглежда още по-дълбока и води началото си от много отдавна. Особено е свързана със семейството на Нина и особено с майка ѝ. Отново имаше препратка към първото откритие, което направиха - Атлантида, защото Пещерата на Мидас е свързана точно с един пътешественик, чието име така и не мога да запомня, но по-добре да не издавам. Доста се чудих как точно да си преведа legacy, защото е и завещание, и наследство. В случая отговаря и на двата превода затова е спорно кой превод е по-верен, поне за аматьор като мен, защото аз не се занимавам с преводи, а и не възнамерявам да се.
Чудех се как ли ще се развият нещата като сега Еди и Нина имат дъщеря, вече тригодишна. При техния бурен живот и едно дете си е доста сложно. Но те се справят изключително добре и може да се каже, че всичко си е по старому, е, освен че сега имат по-важна причина да се върнат здрави или по-скоро живи у дома.
Книгата е толкова бурна и има толкова неочаквани неща... Във всяка глава се случва или разкрива по нещо, така че съм на косъм да издам някой детайл, сърбят ме ръцете да го направя. То Непал ли не беше, Исландия ли... Действието тук е на макс. Въпреки че книгата беше сравнително дълга плюс това на английски, ми беше страшно интересна. Много съм любопитна да разбера каква ли ще е следващата и за какво историческо нещо ще става въпрос. Да се надяваме, че Нина и Еди няма да го унищожат, пак. Това в кръга на шегата, разбира се, не ги виня. Те не са виновни, че винаги се намира някой психопат да иска да се възползва от артефакта или откритието за своя изгода. Но те са открили и достатъчно много, така че приносът им за световната история е достатъчно голям.
Няма коментари:
Публикуване на коментар