Това не ми е първата книга относно Александър Велики, която чета. Определено вече съм добре запозната с темата ако преди не бях толкова. Честно казано чаках Ибис да преведат следващата книга от поредицата за Нина Уайлд и Еди Чейс, но май такива изгледи няма затова реших да прочета останалите излезли книги на английски, и без това съм прочела почти цялата поредица на английски, така че...Английската корица е много хубава и забелязах, че на останалите книги също са яки(има и американски, но те не са толкова хубави). Бих ги сложила на ревютата на останалите книги, но... по-скоро ме мързи и не ми се занимава.
Наистина ми се четеше някакъв със сигурност добър трилър и надали има по-добър избор от това да си продължа поредица, която обичам. Уви, не успях да чета много ефикасно, защото тези дни все бях някъде следобед и четях вечер, а тогава бях почти скапана. Така че не съм сигурна какво помня от книгата и какво изобщо ми е влязло в главата - недостатъците на училището, която и смяна да си.
Понеже не бях напълно адекватна докато четях вечер и в повечето случаи ми се спеше, надали ще мога добре да ревюирам книгата. Много неща ми се губят като спомени и за това ме е яд. Но беше приятно отново да среща едни свои толкова любими герои. Нина и Еди са... уникална комбина. Еди особено е непоправим, казва точно това, което мисли ама съвсем буквално, това, което му мине през ума излиза през устата без абсолютно никакъв филтър. И точно това е най-забавното. Харесвам характерната за него реплика, която много често споменава: "Buggeration and fuckery." Българския аналог е нещо като гръм и мълнии, но това изобщо не ми звучи така добре като на английски.
Kingdom of Darkness е в духа на цялата поредица, отново има луди злодеи, които искат да придобия нещо древно, а Нина и Еди се оказват замесени в това и трябва да ги спрат на всяка цена. Само дето този път антагонистите са от... по-различно естество. Като пише на корицата на самата книга - evil regime rises, наистина е доста точно. Бих добавила и ancient, защото е от миналото. Още в самото начало става ясно какво се търси и как едни варварски подчинени се натъкват на това в търсене на нещо съвсем друго. Другата дума immortality също не е преувеличена, защото това се търси - извор, вода, която има чудодеен ефект.
Освен обичайните опасности и бягства, Нина сега е болна понеже се зарази от етъра, съвсем незначителна капчица, но достатъчна да бъде смъртоносна в близко бъдеще. Така че смъртната опасност си я имаше и то на пълен предел.
Може би ми липсваше адреналина и очакването от разкриването на нещо ново и... епично. Атлатида, Екскалибур, Херкулес... това са все митични неща, за които тя доказа и опроверга, че наистина съществуват. Е, извор на младостта също е нещо значимо, но се разкри от самото начало, липсваше ми елемента на изненадата и трепета от това да очаквам, за да разбера. Но все пак книгата ми хареса и обмислям да продължа с останалите две, няма смисъл да чакам, за да ги прочета.
The Last Survivor
Реших в това ревю да вмъкна и ревюто на новелата 10.5 - The Last Survivor. Много е кратка и нямаше смисъл да го пиша отделно. На практика тя е непосредствено след събитията от десетата книга и е обвързана пряко с тях. Заглавието е също аналогично - последният оцелял от нацистите, който търси отмъщение и само Еди е в състояние да го спре.
Освен това, Нина вече оздравява и е бременна. Любопитна съм да разбера как ще се развият нещата в такъв случай, друго е когато родителите постоянно се забъркват в екстремни преживявани и вечно се борят за живота си, а едно бебе... ако не друго, ще е още по-вълнуващо.
Надявам се да успея да вложа повече в следващата книга и да я прочета с по-голямо съзнание и не толкова уморена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар