Измина година от както прочетох първата книга, Завещанието, и останах приятно изненадана, че издателство Ибис преведоха и втората. И съм много благодарна, че имах възможността да я прочета.Корицата за пореден път е зашеметяваща! Доста зор си хвърлих докато достигна до консенсус какви са цветята. Не ме бива особено и достигнах до извода, че трябва да са зюмбюли, май, и то само защото беше споменато някъде из книгата. Но наистина е прелестна в любимия ми син нюанс!
Радвам се, че тук става дума за нова героиня и някак историята се надгражда. Амелия е допуснала много грешки, за които съжалява и е готова да се поправи, защото заради тях е изгубила децата си и е готова на всяка цена да си ги върне. Дори да ги последва в другия край на страната, в малко градче на име Магдалийн. Не бих я обвинила за нищо, което е сторила, защото е имала право след изневярата на мъжа си, който се развежда с нея и веднага след това се жени за същата тази жена. Но безспорно е много ината и упорита. Даже недоумявам как е могла да позволи децата да ѝ бъдат отнети и бившият ѝ гадняр да вземе попечителството. Но твърдоглавието подстрекавано от мъст действително обяснява доста... Жената на корицата е много добре по описание на героинята, защото има кестенява коса и точно този специфичен кафяв нюанс очи, така че безспорно тази корица е много автентична с книгата във всяко едно отношение.
Отне ми време докато се сетя кой беше Мики(една година си е доста време все пак). Честно казано не мога да кажа какви бяха представите ми за него, може би за всяка жена той би придобил по-индивидуално излъчване, но и мъжът на корицата не е никак лош. Мики е отдаден баща, който сам се грижи за децата си, защото е разделен със съпругата си, която досущ като Конър(бившият съпруг на Амелия) не е цвете за мирисане. Той се труди усърдно и работи много, като част от работата му включва и доброволческата дейност в пожарната, защото той няма нещо, което да иска по-силно от това да бъде пожарникар. Може би докато не среща новата си привлекателна съседка, която е склонна да промени възгледите му.
Книгата си е дългичка, спор няма, но пък точно това му е хубавото. Обичам дългите книги именно защото са дълги и мога да им се насладя повече. Пък и една до друга Завещанието и Ново начало си пасват идеално, друг въпрос е къде ще ги сместя, но това е по-дребния проблем. Само знам, че обичам тези две бебчета!Много ми хареса сюжетната линия. Всичко е много добре изградено и структурирано, както и последователно. Хареса ми как Кристен Ашли е изградила постепенно героите като характери и личности и всичко беше... на мястото си. Просто не беше нито претупано, нито повърхностно. Трябваше да се мине през всеки един етап и авторката го е знаела. Когато четеш една добра книга, тя те изпълва с топли чувства0 и удовлетворение, което си проличава в думите. Очаквах да има отново редуване на гледните точки, нещо което в първата книга действително ме впечатли, но тук нямаше. Разказва се единствено от гледната точка на Амелия, но пак нямам нищо против, защото и така ми харесва.
Историята на Мики и Амелия е сладка, но и бурна, романтична, но и страстна. Харесаха ми толкова много неща... И най-вече Амелия е страхотна майка. Може да е богата и винаги да е била задоволена откъм всичко, но... тя е земна и просто знае, че има пари, нищо повече, а няма нищо нередно в това да си богат, защото не е болест. Друго, което много ми хареса са семействата и по-скоро децата и на двамата. Те са страхотни хлапета и определено много ми допаднаха. Беше приятно да видя отново и познатите си героини Джоузи и Алиса, които с Амелия са страхотното трио приятелки. Плюс, че и мъжете им са приятели, което е още по-страхотно.
Ами като цяло книгата наистина много ми хареса и беше страшно приятно четиво. Страшно се радвам, че я имам и че я прочетох. Тя е наистина очарователна и интригуваща. Един прекрасен романтичен роман и бих го препоръчала на всеки, който още не го е прочел или е направил пропуска да не прочете първата книга, заслужават си и двете!
Много благодаря на издателство Ибис за предоставената възможност!
Няма коментари:
Публикуване на коментар