сряда, 2 ноември 2016 г.

Скритият оракул - Рик Риърдън

 КНИГА ПЪРВА ОТ ПОРЕДИЦАТА „ИЗПИТАНИЯТА НА АПОЛОН“

  Най-сетне прочетох и тази книга. Май ми се случва да чета всички книги, които съм искала със закъснение. Е, поне най-накрая успях да я прочета. Смятам, че това е поредна обещаваща поредица от Рик Риърдън и нямам търпение да излязат следващите книги.
  Харесва ми корицата, просто е направена добре и пасва на самата книга. Хубаво е когато корицата е свързана с нещо от книгата, а не е просто красива картинка. Да, изглежда добре, но... само това.
  В началото ми беше малко странно и не можех да я възприема. Дори се замислих дали да продължа, но реших да не прибързвам със заключенията и продължих да чета. Добре, че го направих, по-нататък става по-интересно. Скритият оракул е напълно в духа на Пърси Джаксън и въобще всяка книга на Рик Риърдън, но гледната точка на Аполон е... необичайна. Тя е по-различна и странна, но все пак Аполон е бог, той е самовлюбен и не разсъждава като смъртен човек.
  Най-напред, винаги съм си представяла Аполон като рус и синеок, но човешкото му тяло е... далеч от моите представи. Тъмнокос и къдрокос - е, това по никакъв начин не бих си го представила сама. Аполон заслужаваше поне наполовина красиво тяло като истинското си. Но явно и това е част от наказанието. За трети път го наказват да бъде човек, което вече си е много, а три си е символично число.
  Добре, може би очаквах повече развитие, но след като ще има пет книги като в останалите поредици... май се изсилих в очакванията си. Това не го казах в отрицателен смисъл, книгата си беше хубава, просто исках още и нямам търпение за следващата.
  Мег е интересна героиня. Тя има толкова интересни способности и за миролюбивата богиня, чиято дъщеря е, е доста буйна и силна. Сякаш в нея се преплита римската и гръцката култура в нещо много по-силно и могъщо. Добре, може и да се надявам да стане нещо между нея и Аполон. Все пак тя е някак специална и може... е, да има различно бъдеще, всичко е възможно.
  Както следва и от заглавието, тази книга се върти около единия от петте оракула(изненада! има повече от един оракул) - гората на Додона. Тя е единствената останала незасегната от Триумвирата, но едновременно и неовладяна все още. Следващите книги ще са свързани с останалите оракули и съм любопитна да разбера кои са тези древни императори, които искат да владеят света. Признавам, че благодарение на тях любопитството ми за римската история се пробуди. Кой ли е бил толкова зъл, че да е способен на подобно нещо?
  Май вече издадох достатъчно и по-добре да спра дотук. Но самото преобразуване на Аполон в човек, било по принуда все пак го накара да започне да мисли различно и може би... да се промени. Или поне да започне да се променя, но е факт, че промяна има и то осезаема. Май всички богове трябва да се превърнат за известно време в хора, за да им дойде акъла и да престанат да са такива себични сноби(поне повечето).
  Изпитанията на Аполон(едно много уместно заглавие, между другото) се очертава да бъде интересна поредица и ме заинтригува. Скритият оракул на някои места не беше толкова силна и в края много се издразних, но като цяло ми хареса. С нетърпение очаквам Егмонт да преведат следващата когато излезе!

Няма коментари:

Публикуване на коментар