четвъртък, 24 ноември 2016 г.

Господар на желанието - Кинли МакГрегър

 КНИГА ПЪРВА ОТ ПОРЕДИЦАТА „БРАТСТВОТО НА МЕЧА“

  И преди бях попадала на тази поредица, но изобщо не бях обръщала внимание. И сега не беше по-целенасочено, просто попаднах на нея, отново, случайно, но този път прочетох резюметата и веднага се заинтригувах. Тъкмо приключих с Бронзовият ключ и се чудех дали и какво да прочета и тази поредица направо ми беше като неочакван подарък.
  Въпреки че корицата е малко по-различен тип от останалите, защото е по-стара пак е хубава. Обичам синьото и определено харесвам роклята ѝ. Не се бях замисляла, че действително героите трябва да изглеждат така докато не видях корицата. Но определено мога да кажа, че е по-хубава от оригиналната и Тиара Букс правят съвсем нелоши корици след като съм чела няколко от книгите им на Джулия Куин.
  Действието както тук, така и в останалите книги се развива в Шотландия. Открих, че нямам нищо против нея, това е хубава страна и също си има богата история като съседката си, Англия. Не знам защо преди имах предразсъдъци към нея, май трябва да ѝ давам повече шанс. Не съм сигурна през кой точно период се развива действието, но ми стига да знам, че е историческа романтика и рицарите, както и всички благороднически и аристократични неща са съществували. Обичам историческите любовни романи, особено ако се развиват във Великобритания, слабост ми е.
  Лейди Емили изобщо не е типична лейди. Тя е своенравна и много упорита. Изобщо не я притеснява коя е и каква е, за да държи на ината си и нещо впечатляващо за онова време, като жена да изразява и да отстоява мнението си. Тя, очевидно, е руса и това отговаря на представите ми за северна раса. Просто предполагам, че те трябва да са със светли коси и очи, най-малкото от чиста биологична гледна точка. Е, тя е почти такава, единствено има зелени очи, но това също си е яко. Като цяло, тя не си избира сама ролята, която изиграва, защото на практика това е решението на краля и тя е длъжна да спази заповедта му, но по всичко личи, че няма нищо против да го стори. Тя си има своята тайна и тя е, че копнее за деца, но е неомъжена и в скоро време няма и да се омъжи. Баща ѝ има право да ги обича и да е покровителствен след като е загубил толкова любими близки същества, но определено прекалява, защото Емили и сестрите ѝ имат право да обичат.
  Дрейвън е граф на Рейвънсууд и не знае нищо друго освен битките. Той е ненадминат войн и е истинско страшилище на бойното поле, но извън него... той не познава нищо друго. Той е от тези мъжки персонажи, които са преживели много и имат тежко минало и ми е страшно гадно за него. Той е станал това, което е заради баща си, който го е превърнал в такъв човек. Родът му не се слави с никак добро име заради жестокостта на мъжете и Дрейвън не си е спечелил по-добра слаба. Но както се казва, не вярвай на всичко, което казват хората. Той е почти пълна противоположност на Емили по външност - огромен, силен, с черна коса и невероятни сини очи. Да, той влиза доста нависоко в категориите за привлекателен. С Емили си подхождат идеално, но уви, запознанството им беше по съвсем различни причини... Дрейвън не се разбира изобщо с бащата на Емили, Хю, и поради поредната им неразбория крал Хенри взима решението Дрейвън да се грижи за една от дъщерите му. И от враждата се поражда нещо съвсем друго.
  Отдавна не бях чела толкова забавна и приятна книга. Тази поредица ми допадна от самото начало и със сигурност ще прочета и останалите книги. Харесва ми как звучи Братството на меча и силно се надявам и останалите герои да имат нещо общо с тези или поне да са свързани помежду си, защото ми е интересно и мисля, че има за кого да се прочете още.
  Страшно много ми допадна като персонаж братът на Дрейвън, Саймън. Той е типичният дразнещ малък брат, който обича да се заяжда с по-големият си брат, който колкото и да се дразни го обича, защото са братя. Имаше моменти, в които беше доста сериозен, но в сравнение с Дрейвън, който никога не се усмихва, си е направо вечно ведър и усмихнат.
  По характер Емили и Дрейвън много си приличат, защото са еднакво упорити и твърдоглави. Това превръща целите и на двамата в същинско изпитание след като тя си е навила на пръста да го има, а той - да я избягва. Това предизвиква и много комични ситуации и наистина не съм се смяла така отдавна. При това се смях с глас и то късно вечерта, навярно съседите ще ме вземат за луда, но такива книги наистина си заслужават!
  Наистина нямам търпение да прочета следващата книга след като прочетох Господар на желанието и много ми хареса. Страшно приятна книга и с радост я препоръчвам на всеки, който обича исторически романтики.

Няма коментари:

Публикуване на коментар