Уоу, определено не очаквах подобно развитие. Книгата е интересна и много харесвам тази поредица, но уви, единственият недостатък е, че беше твърде кратка и свърши твърде бързо. Буквално може да се прочете за няколко часа, а аз искам още, а следващата книга дори не е написана все още, гадост.Направи ми впечатление, че заглавието на всяка книга е свързано с различна година от Магистериума: първо беше желязната с Железния изпит; медна с Медната ръкавица и сега бронзова с Бронзовият ключ. Следва среброто, а това е любимият ми метал и нямам търпение да прочета четвъртата книга.
Много ми харесва, че корицата е синя, колкото и да мразя змиите. Също ми допада и ключа между имената на авторките, изглежда старинен и много як, кара ме да искам да си купя подобен медальон(защото съм виждала такива), въпреки че имам друг тип пак ключ.
Струва ми се, че действието се разви в толкова кратък промеждутък от време и свърши така бързо. Може би просто самата поредица е по-адаптирана за деца и юноши, неслучайно е 7+ и заради това не е толкова описателно и сложно като Реликвите на смъртните(едната авторка все пак е Касандра Клеър).
Аарън, Кал и Тамара са страхотна комбина. Те тримата са си от самото начало и не мога да си представя и за напред да е различно. Намесата на Джаспър ми се струва доста странна и все още не мога да свикна с присъствието му. Както винаги, учебната година се очертава да е всичко друго, но не и нормална. Магията трябва да е интригуваща и те да са като всички останали ученици, но... какви ги говоря, Аарън и Кал са Макари, те са всичко друго, но не и обикновени. Много е вълнуващо, че и двамата са магове на Хаоса, но и са си противотежести. Просто... изглежда ми като две черни дупки, които могат да се погълнат взаимно, но трябва и да се възпират в същото време.
Би трябвало Кал да е основния и най-важен герой, но... толкова много харесвам Аарън(наистина имам слабост към русокосите :д). Този път някой преследва Кал и се опитва да го нарани на всяка цена. Като цяло всичко се върти около този шпионин, защото както имаше един цитат от Стъкленият меч: „Всеки може да предаде всеки.“ И според мен определено си пасва идеално, защото трябва да очакваш неочакваното.
Толкова ми се иска да мога да кажа повече, но... свърши толкова бързо и просто не зная какво да коментирам. Видя ми се толкова кратка, 248 страници си е направо нищожно като размер. Ах, дано поне следващите книги са малко по-дълги, че направо... Искам още, а това беше толкова кратко! Нямам търпение за следващата книга от Магистериума.
Няма коментари:
Публикуване на коментар