Нещата, на които не ни учат в училище - Емил Конрад

 Рейтинг:

  Честно казано, ако една моя приятелка не ми беше подарила книгата му надали щях да си я купя, а още по-малко прочета. Преди два-три месеца беше доста обсъждана и още по-критикувана. Така или иначе я имам затова реших да я прочета, за да мога да си изкажа и аз своето мнение, а по-добре се формира след като разбереш за какво става въпрос вътре в книгата.

  Като цяло бих могла да я опиша и с две думи - общи приказки. Май това я описва най-точно. Ще цитирам Юли(не буквално, защото не си спомням думите ѝ), но наистина толкова месеци я писа и какво ли не беше преди да излезе, а за какво? За едно книжле от стотина страници със шрифт, който е поне с един пункт по-голям от нормалния в повечето книги! В електронен вариант на Word броят им сигурно е и по-малко, а под 90 не знам на къде.. Та дори аз съм писала по-дълги неща с моите истории, а като се има и в предвид, че е художествена литература и над 100 стр. в Word, книжно биха били почти двойно. Значи аз с моите фикшъни пиша повече от него и една история я завършвам за половин месец(за писането става въпрос) и не е като да мисля „общи приказки“. Нищо, че неговото е нехудожествена литература, пак е твърде малко. Имам биографии, които са двойно по-големи от неговите и на дебелина, и на самия размер на книгата.
  Страниците с тези “видеота“ заемат още пространство, следователно намаля още повече. Честно казано ако някой ще дава 9,90 за това.. не си струва. Миналото лято с някакво намаление си купих Загадъчни ухания за 5 лева и това бе далеч по-изгодно честно казано. Даже взех две бройки, едната подарък, че една приятелка имаше рожден ден съвсем скоро.
Друго, което доста ме възмути са онези не десет, ами цели 17 ПРАЗНИ страници за главата Ти. Аз за празни листи ли плащам или за книга?! Защото ако искам първото ще си купя тетрадка дето е десет пъти по-евтина. Започнах да я пиша и може би ще я кача в блога си когато я завърша, за да видим как се справих с есе в свободна форма, защото си е това, но на произволно избрана тема.
  Общо взето най-хубавото от всичко бе, че се сдобих с автограф и снимка с него, защото не съм виждала никой друг известен. Емил Конрад като влогър е много добър, но не става за писател. Определено литературата не е неговата сфера и няма смисъл да пише втора. Не виждам смисъл да се издава наново с нечия друга допълнителна глава. Защо да си купуваш, на практика, две едни и същи книги?
  Мисля, че моето ревю или мнение като цяло не се различава почти по нищо от повечето, защото това си е факт и просто не мога да си изкривя душата и да кажа, че е много хубава като не е. Написаното вътре наистина може да има доза истината и да е вярно, но си е просто есе на свободна тема, което е станало по-дълго или не, по-скоро сборник с есета на свободни теми. Да, точно това е. Ако някой смята, че си струва да я чете.. да я прочете, не го спирам, но на мен не ми е от тези, които препоръчвам, така че въпрос на личен избор.