Беше просто... възхитителна! Да, четох я почти пет дни и с първа смяна на училище се изцеждах максимално, но толкова много ми хареса! Както се казва, докато не го видиш, не знаеш какво изпускаш. Е, аз вече разбрах какво. Обикновено не чета популярни книги, защото в повечето случаи са надценени, но не и тази.Харесват ми сюжетът, историята, героите... харесвам всичко в Игра на тронове! Тази книга е способна да ти спре дъха и да те кара да искаш още и още. Не мога да изразя огромното си впечатление и възхищение към нея. Уви, скоро надали ще прочета останалите, както споменах по-горе, доста е изморително и отнема много време, а аз нямам такова.
В книгата има много интриги и много смърт. Хубаво е да знаеш от самото начало, че умират много герои почти през цялото време(не всеки може да се справи добре с това, аз лично нямах особен проблем като човек, който има навика да убива собствените си герои). Не мисля, че това пречи да се насладиш на прекрасната книга.
Избрах умишлено тази корица, много ми хареса и е много красива, просто обикновената оранжева, която видях в Goodreads изобщо не ми допадаше, не обичам оранжево, докато синьо... това е друго нещо.
Действието се развива на измислено място, основно в Седемте кралства. Различните родове са разделени на домове: Старк, Ланистър... Честно казано ми е странно да ги пиша на български тъй като четох книгата на английски, да, забравих да спомена това. Предпочетох да я чета в оригинал, защото българския превод е... потресаващ. Джон Сноу е преведен Джон Сняг и това направо ме изуми. Да не говорим за всички останали неща, преводите на издателство Бард са покъртителни от където и да ги погледнеш.
Още от самото начало много харесах Джон Сноу, който е копеле(защо на български всичко ми звучи така странно?). Той е син на лорд Едард Старк от неизвестна майка, но той го взема като бебе в дома си и той живее със семейство Старк - нещо необичайно, защото копелетата на знатните мъже винаги са неизвестни и непотърсени от никого. Джон Сноу просто е... специален, да, това е думата. Той е различен от всички и смятам, че неговата история тепърва предстои. От начало ми беше странно, че иска да се присъедини към Night's Watch, дори не исках даже, но започнах да го приемам.
Друг герой, или по-скоро героиня, която много ми хареса беше Денерис. Тя също си има своя собствена история и заедно с брат си тя е последния дракон - принцеса от династията Таргариън. Тя е омъжена насила за Кал Дрого на толкова ранна възраст. Не очаквах тринадесет-четиринадесет да е възрастовата граница за женитби, това ме изненада неприятно всъщност. Но както и за Джон съм убедена, че тя също е много важен герой и има много какво да се случва с нея.
Където има кралство - има и интриги, а борбата за власт е жестока. Да, навсякъде има подмолни неща, но тук... битката за Железния трон направо си е на живот и смърт. Не бях виждала подобни кроежи и манипулации както в Игра на тронове, защото всеки иска да е владетел, а кралят не може да се довери почти на никого, буквално...
Няма да изброявам имената на всички герои, те са много, дори само главните. Харесва ми как е структурирана самата книга - главите са озаглавени с името на герой и се представя случващото се при него, което е добра алтернатива тъй като се разказва от трето лице и си е доста...complicated(когато се сещаш за думата, която ти трябва на друг език). Има доста описания и въобще е написана на достатъчно висок стил така, че не може да се особено лесно четиво, но пък точно това обогатява и подобрява нивото на владеене на чужд език.Наистина много харесах Игра на тронове и горещо я препоръчвам. Само който не я е чел, не знае какво пропуска. Няма как да не бъдеш запленен и да не искаш да продължиш още и още. Книгата направо ти спира дъха и те изпълва отвътре с едно много приятно чувство. Накрая просто бях... удовлетворена. Радвах се, че съм я прочела и се чувствах страхотно от това.
“When you play the game of thrones, you win or you die. There is no middle ground.”
Няма коментари:
Публикуване на коментар