Реших да направя едно общо ревю за трите книги от трилогията Percy Jackson & Kane Chronicles Crossover, защото са кратки и колкото и да се опитвам, няма да се получат кой знае колко дълги ревюта и ще е безсмислено. Пък и си има обща книга с трите истории, което ме улеснява още повече.Корицата ми харесва, не знам защо тази година съм се запалила така по лилавото, още от рождения ми ден - дори тортата ми беше с лилаво. Но меча на Пърси и този на Картър са много интересни заедно. Единия свети с червено, а другия - със синьо, което заедно се комбинира в лилаво и това е яко.
Всъщност прочетох книгите на английски, има само първата на български, но също в електронен формат, а и не е налична така или иначе. Беше по-лесно да ги намеря и прочета в оригинал.
The Son of Sobek
На български аналогично - Синът на Собек. Тук се срещат Пърси Джаксън и Картър Кейн. Срещата им беше меко казано неочаквана и те не започнаха никак добре. Беше донякъде забавно как се караха и не си вярваха. Но работата им в екип е съвършена. Това ми напомни за отношенията между Юги и Кайба в Ю Ги О, уж си съперничат, а са перфектният екип. Когато най-напред прочетох заглавието Синът на Собек очаквах нещо... в буквалния смисъл на думата. Е, не че бе съвсем далеч, но не може да се каже, че този крокодил му е точно син.
Нарочно избрах тези корици, повече ми харесват и са някак по-яки от колкото другите, които ми приличат по-скоро на детски книжки с тези рисунки.
Историите са доста кратки - средно по 40-50 страници и някак ми се искаха да са повече. Свършват толкова бързо... Уважавам решението на Рик Риърдън да ги направи като новели, но някак щеше да е по-хубаво ако са по-дълги, защото... Те едва успяха да се срещнат, толкова вълнуващо и интересно би било да разберат повече един за друг - за египетската магия и богове, номовете и Дома на живота, както и за гръцките богове и Лагерът на нечистокръвните.
Книгата се разказва от гледната точка на Картър, но мисля, че и да беше от тази на Пърси пак щеше да е еднакво объркан и недоверчив. Направо бях забравила какво представляваше Пърси Джаксън и боговете на Олимп, мина повече от половин година от както четох и двете поредици.
The Staff of Serapis
Във втората книга аналогично се срещат Анабет и Сейди. Тяхната среща беше далеч по-различна от тази на момчетата. Двете се срещнаха неочаквано докато се разправяха с две същества, но се разбраха много по-добре. Те веднага започнаха да работят заедно, но все пак, това са момичета. Няма защо да се карат и да се съревновават като си имат по-големи проблеми и могат да работят заедно, това си му е мъжка работа и изобщо не разбирам смисъла от това.
Тази книга ми се стори малко по-дълга от предишната, което си е така, но действието беше по-обширно и това ми хареса. Все още Серапис нищо не ми говори, точно този период от историята на Египет ми е по-мъгляв, защото тогава далеч не е бил в разцвета си след завладяването от Александър Велики, а после поемането на властта от Птолемей I. Тогава Древен Египет отдавна е загубил величието си и културата му се е смесила с гръцката, а после и с римската... направо е жалко как една толкова велика и древна цивилизация направо е изгаснала.
Като общ гръцки и египетски бог Серапис си има някои свои големи предимства, но Анабет и Сейди също са от отделните страни и имат възможностите и силите да се изправят срещу него. Може би очаквах той да остане по-нататък като злодей, но също и знаех, че ще се справят с него. Сейди Кейн и Анабет Чейс са две силни героини, които биха били чудесни приятелки. А защо ли не се учудвам, че Сетне не си кротува и пак върши приумиците си...
The Crown of Ptolemy
Прочетох и третата книга, The Crown of Ptolemy. Тя не беше по-дълга от останалите, уви. Но тук ги има всички - Пърси, Картър, Сейди и Анабет. Мисля, че тя е най-хубава от трите, защото тук не се карат и няма нещо толкова внезапно като неочакваните им срещи преди това. Тук те бяха истински екип и би било толкова яко ако всички работят заедно, но... не е много добра идея да се смесват културите(нагледен пример от историята).
Корицата е много готина като предходните де и много ми харесва. Това издателство(знака е пингвинчето горе) прави доста добри корици, наистина. Наподобяват ми малко на новите издания на Пърси Джаксън и боговете на Олимп, които са жестоки.
Беше много интересно как се обединиха египетската магия и гръцките умения, така се получи нещо по средата, което едновременно принадлежи и не принадлежи на тези две култури. Докато втората книга беше в неутрална гледна точка, а първата от тази на Картър, тук беше от тази на Пърси. Хм, беше ми домъчняло за Пърси(май ще хвърля едно око пак на първите книги, защото беше много интересно когато се разкри чий син е).
Книгата е много интересна, нищо че е малка. Смятам, че трилогията е много хубава и ми беше изключително приятно да видя героите на Пърси Джаксън и на Хрониките на Кейн заедно. Много добро и предвидливо хрумване от страна на Рик Риърдън!
Няма коментари:
Публикуване на коментар